- По - заяви Диего с равен, смъртоносен глас, - кротко.
Все още се носеха по Оушън Авеню. Палмови дървета обрамчваха улицата като ресници. Ема изпревари рязко колите в лентата за ляв завой и се спусна по отклонението, отвеждащо до крайбрежната магистрала, съпроводена от яростен хор на клаксони.
- Исусе Христе! - изкрещя Стърлинг. - Къде си се учила да караш?
- Никой не те е молил за коментар! - извика Ема в отговор, докато поемаха по магистралата. За щастие, беше късно и лентите бяха полупразни.
- Не искам да умра на крайбрежната магистрала! - проплака Стърлинг.
- О, съжалявам. - От гласа на Ема капеше киселина. - Има ли някоя друга магистрала, на която би предпочел да умреш? ЗАЩОТО МОЖЕМ ДА ГО УРЕДИМ.
- Кучка - изсъска Стърлинг.
Кристина се обърна рязко в седалката. Нещо изплющя като изстрел и миг по-късно, докато профучаваха покрай групичка сърфисти, които вървяха покрай магистралата, Ема осъзна, че бе зашлевила Стърлинг през лицето.
- Да не си посмял да наричаш приятелката ми кучка - заяви Кристина. - Ясно?
Стърлинг разтърка челюстта си, присвил очи.
- Нямате право да ме докосвате. - В гласа му се долавяха хленчещи нотки. - Нефилимите се занимават единствено с въпроси, които нарушават Съглашението.
- Грешиш - каза Съвършения Диего. - Занимаваме се с каквито въпроси си поискаме.
- Но Белинда ни каза...
- И като стана дума - прекъсна го Кристина, - как точно се озова в онзи култ или каквото там се случва в театър „Полунощ"?
Стърлинг изпусна дъха си на пресекулки.
- Заклели сме се да го пазим в тайна - отвърна той най-сетне. - Ако ви кажа всичко, което знам, ще ме защитите ли?
- Може би - каза Ема. - Само че ти си вързан, а ние сме въоръжени. Какви са шансовете ти според теб, ако не ни кажеш?
Стърлинг хвърли поглед към Съвършения Диего, който държеше камата нехайно, сякаш бе химикалка. Въпреки това от него се излъчваше усещане за спотаена сила, сякаш можеше да изригне в действие за частица от секундата. Ако изобщо имаше ум в главата си, Стърлинг би трябвало да е ужасен.
- Влязох с помощта на един мой приятел, продуцент. Каза ми, че открил начин, гарантиращ, че всичко, до което се докоснеш, се превръща в злато. Не буквално - побърза да добави той.
- Никой не си е помислял, че говориш буквално, идиот такъв - озъби се Ема.
Стърлинг издаде гневен звук, който бързо секна, когато Диего натисна лекичко ножа върху шията му.
- Кой е Пазителят? - поиска да узнае Кристина. - Кой оглавява Последователите?
- Нямам представа - отвърна Стърлинг кисело. - Никой не знае. Нито дори Белинда.
- Видях я на Пазара на сенките, опитваше се да привлече и други в малкия ви култ - каза Ема. - Предполагам, че са ви обещали пари и късмет, ако дойдете на срещите им. Трябвало е само да рискувате с лотариите. Права ли съм?
- А те не изглеждаха кой знае какъв риск - обясни Стърлинг. - Провеждаха се само от време на време. Ако бъдеш избран, никой не можеше да те докосне. Никой нямаше право да се намесва, докато не отнемеш живот.
Лицето на Кристина се разкриви от отвращение.
- А онези, които отнемеха живот? Какво се случваше с тях?
- Получаваха всичко, което поискат. Богатство. Красота. След всяко жертвоприношение всички стават по-силни, но най-вече онзи, който го е извършил.
- Откъде знаеш? - попита Кристина. - Някой от онези в театъра били ли са избирани в Лотарията?
- Белинда - отвърна Стърлинг незабавно. - Тя беше първата. Повечето от останалите не се задържаха тук. Вероятно си живеят живота някъде. Е, с изключение на Ава.
- Ава Ли е спечелила Лотарията? - попита Ема. - Онази, която живееше със Станли Уелс?
Съвършения Диего притисна ножа си в гърлото на Стърлинг.
- Какво знаеш за Ава?
Стърлинг се дръпна лекичко от острието.
- Да, Ава спечели Лотарията. Вижте, нямаше значение кого си избираха да убият печелившите - никакви долноземци, освен елфи, това беше единственото правило. Някои от печелившите избраха хора, които познаваха. Ава реши да убие богатото си старо гадже. Беше й писнало от него. Обаче после се уплаши и се самоуби. Удави се в басейна му. Глупаво беше от нейна страна. Можеше да има всичко, което поиска.
- Тя не се е самоубила - възрази Ема. - Била е убита.
Стърлинг сви рамене.
- Ами, сама се е пречукала. Така казаха всички.
Кристина сякаш се мъчеше да запази спокойствие.
- Ти си я познавал. Нима не те е грижа? Нищо ли не изпитваш? Нито дори вина за момичето, което уби?
- Някакво си момиче от Пазара на сенките - сви рамене Стърлинг. - Продаваше бижута там. Казах й, че мога да я уредя в големите магазини. Да я направя богата, стига само да се срещне с мен. - Той изсумтя. - Всички са алчни.