Бяха оставили гъстия трафик зад себе си и сега се носеха покрай плаж, осеян със сините кулички на спасителите.
- Онези сини пламъци - каза Ема, мислейки на глас. -Пазителят беше в тях и отнесе тялото в средоточието. Ти я прониза, ала Пазителят я грабна, преди да е умряла. Значи, самата смърт става на средоточието, както и всичко останало - горенето, потапянето на тялото в морска вода, издълбаването на руните, целият ритуал?
- Аха. Аз също трябваше да бъда издърпан в средоточието. - В гласа на Стърлинг се долавяше неприязън. - Именно там Пазителят щеше да ми благодари... да ми даде всичко, което поискам. Можех да видя ритуала. Една смърт прави всички ни по-силни.
Ема и Кристина се спогледаха. Разказът на Стърлинг не обясняваше нещата, а ги правеше още по-объркани.
- Каза, че тя била последната - обади се Диего. - Какво ще се случи след това? Каква е крайната печалба?
Стърлинг изсумтя.
- Идея си нямам. Не съм стигнал дотам, докъдето съм стигнал в живота си, задавайки въпроси, чиито отговори не ми трябват.
- Докъдето си стигнал в живота, а? - изсумтя Ема. - Имаш предвид, на задната седалка със завързани ръце и крака.
Ема видя светлините на вълнолома в Малибу да блещукат на фона на тъмната вода в далечината.
- Нищо от това няма значение. Пазителят ще ме открие -каза Стърлинг.
- Не бих разчитал на това - подхвърли Съвършения Диего с нисък глас.
Ема свърна от магистралата и пое по познатия им път. Светлините на Института грееха пред тях, осветявайки коловозите, издълбани в черния път.
- И когато те открие? - попита тя. - Пазителят? Какво мислиш, че ще направи? Ще те приветства с добре дошъл след всичко, което ни каза? Не смяташ ли, че ще те накара да му платиш?
- Има още нещо, което трябва да му дам - каза Стърлинг. - Белинда го направи. Дори Ава. Едно най-последно нещо. А после...
Стърлинг млъкна, надавайки ужасен писък. Институтът се извиси пред очите им. Съвършения Диего изруга.
- Ема! - ахна Кристина. - Ема, спри!
Ема виждаше познатите очертания на Института, алеята пред тях, каньона и хълмовете, извисяващи се отзад. Навсякъде имаше сенки, образували обръч около Института. Ала едва когато колата изкачи последното нанагорнище на пътя и фаровете огряха сградата, Ема почувства пълния шок на онова, което виждаше.
Институтът беше обграден.
Тъмни, човешки на вид фигури бяха обградили Института в нещо като квадрат. Стояха рамо до рамо, съвършено безмълвни и неподвижни, като старите рисунки на древногръцки воини, които Ема бе виждала.
Стърлинг изкрещя нещо нечленоразделно, а Ема натисна рязко спирачките. Фаровете огряха изпомачканите шубраци пред сградата, осветявайки фигурите, сякаш беше ден. Някои от тях й бяха познати. Тя видя къдрокосото момче от групата музиканти в театър „Полунощ"; сега лицето му представляваше замръзнала озъбена маска. Жената до него, с тъмна коса и яркочервени устни, вдигна ръка, в която имаше пистолет...
- Белинда! - Стърлинг звучеше глупашки ужасен. - Тя...
Ръката на Белинда отскочи назад от рикошета на изстрела. Оглушителен звук прониза ушите на Ема и предната дясна гума се пръсна, разкъсана от куршум. Колата се наклони рязко настрани и хлътна в канавката.
Мрак и звук на трошащо се стъкло. Воланът я удари в гърдите, изкарвайки й въздуха; фаровете угаснаха. Чу как Кристина изпищя, от задната седалка се разнесоха дращещи звуци. Тя задърпа предпазния си колан и след като го изтръгна, се обърна към Кристина.
Тя беше изчезнала. На задната седалка също нямаше никого. Ема блъсна вратата и почти се изтърси върху отъпканата пръст. Изправи се на крака и рязко се обърна.
Тойотата се беше забила с носа напред в канавката, от спуканата гума се издигаше дим. Диего тъкмо идваше откъм мястото до шофьора, а сухата пръст хрущеше под ботушите му. Носеше Кристина, подпъхнал лявата си ръка под коленете й; единият й крак беше изкривен под странен ъгъл. Ръката й лежеше върху рамото му, пръстите й се бяха вкопчили в ръкава на пуловера му.
Имаше страшно героичен вид на лунната светлина. Мъничко като Супермен. Съвършения Диего. На Ема й се прииска да го замери с нещо, но се боеше да не улучи Кристина. Той посочи към Института с мъжествената си брадичка.
- Ема!
Ема се завъртя рязко. Фигурите, наобиколили Института, се бяха обърнали и сега гледаха към нея и Диего, и разбитата кола.
На лунната светлина те имаха зловещ вид. Ярко очертани фигури в черно и сиво, неясно петно от лица. Полувърколаци и елфи, вампирски ратаи и ифрити: Последователите.