- Ема! - извика Съвършения Диего отново. Беше извадил стилито си и рисуваше целителна руна върху ръката на Кристина. - Стърлинг бяга... с меча ти...
Ема се завъртя рязко, тъкмо когато Стърлинг профуча покрай нея, движейки се с нечовешка бързина. Беше освободил китките и глезените си, ала ръбовете на крачолите му бяха изцапани с кръв.
- Белинда! - изкрещя той. - Тук съм! Помогни ми! - Вдигна нещо, докато тичаше, и то лумна със златна светлина в мрака.
Кортана.
Ярост изригна в гърдите на Ема и се разля по вените й като запален барут, и ето че тя спринтираше през тревата след Стърлинг. Прескачаше камъни, профуча покрай неясни фигури. Стърлинг беше бърз, но тя бе още по-бърза. Настигна го досами стъпалата на Института, когато той почти беше добрал до Белинда.
Връхлетя отгоре му, сграбчи го за якето и го обърна себе си. Лицето му беше мръсно, изцапано с кръв, побеля от ужас. Тя стисна китката, която държеше Кортана. Не ния меч. Меча на баща й. Единственото, което я свързвани1 едно семейство, което сякаш се бе стопило в миналото като прах в дъжда.
Нещо изпука. Стърлинг изпищя и падна на колене, изпускайки Кортана на земята. Ема посегна да вдигне оръжиет си; докато се изправи, вече бе заобиколена от малка групичка Последователи, предвождани от Белинда.
- Какво й разказа, Стърлинг? - попита Белинда, разкривайки ситни бели зъби зад червените си устни.
- Н-нищо. - Стърлинг стискаше китката си, която изглеждаше лошо счупена. - Взех меча, за да ти го дам... доказателство за верността ми.
- За какво ми е някакъв си меч? Идиот. - Белинда се обърна към Ема. - Дошли сме за него - обясни тя, сочейки към Стърлинг. - Дайте ни го и ще си вървим. - Тя се усмихна широко на Ема. - Ако се чудите как разбрахме, че трябва да дойдем тук, Пазителят има очи навсякъде.
- Ема! - Беше Кристина. Ема се обърна и я видя от другата страна на кръга заедно със Съвършения Диего. За нейно облекчение, Кристина накуцваше съвсем леко.
- Пуснете ги да минат - нареди Белинда и множеството се отдръпна, пропускайки Кристина и Съвършения Диего, които застанаха до Ема. Кръгът се затвори след тях.
- Какво става тук? - попита Съвършения Диего заповеднически; присвитите му очи се приковаха в Белинда. - Ти ли си Пазителят?
Белинда избухна в смях. След миг няколко от другите Последователи, включително и къдрокосото момче, също се разсмяха.
- Аз? Ама и ти си един смешник, красавецо. - Тя смигна на Съвършения Диего, сякаш одобряваше очевидното му съвършенство. - Аз не съм Пазителят, но знам какво иска. Знам какво е необходимо. Точно в този миг Пазителят се нуждае от Стърлинг. Последователите се нуждаят от него.
Стърлинг изскимтя, ала звукът бе почти удавен от смеха множеството. Ема се огледа наоколо, преценявайки разстоянието до входа на Института; ако успееха да се доберат до него. Последователите нямаше да могат да влязат след тях. Но тогава щяха да се окажат хванати в капан... а не мода се обадят за помощ на останалите нефилими в града. Стърлинг се вкопчи в глезена на Съвършения Диего. Очевидно бе решил, че при дадените обстоятелства най-веротно бе да очаква милост от него.
- Нe ги оставяй да ме отведат - примоли се той. - Те ще ме убият. Провалих се и ще ме убият.
- Нe можем да ви го дадем - заяви Съвършения Диего. Ема бе почти сигурна, че само си е въобразила нотките на съжаление, които й се стори, че долавя в гласа му. – Наш дълг е да защитаваме мунданите, освен ако не представляват опасност за живота ни.
-Не съм сигурна - подхвърли Ема, мислейки си за зеленокосото момиче, чиято кръв изтичаше. - Този ми се струва подходящ за убиване.
Алените устни на Белинда се извиха в усмивка.
- Той не е мундан. Никой от нас не е.
- Въпреки това дългът ни повелява да го защитаваме -заяви Съвършения Диего. Ема и Кристина се спогледаха, ала беше очевидно, че Кристина е съгласна с него. Милосърдието бе качество, което Ангелът очакваше ловците на сенки да притежават. Милостта бе закон за тях. Понякога Ема се тревожеше, че способността й да проявява милост бе изгубена в Тъмната война.
- Нуждаем се от него за информация - тихичко каза Кристина, ала Белинда я чу и устните й се присвиха.
- Ние се нуждаем повече от него. Предайте ни го и ще си вървим. Вие сте само трима, а ние сме триста. Помислете върху това.
Ема метна Кортана.
Оръжието изхвърча от ръката й толкова мълниеносно, че Белинда не успя да реагира; то се завъртя в обръча от Последователи като стрелка в компас, блещукащ и златен. Разнесоха се викове, писъци, наполовина от болка, наполовина от учудване, а после мечът отново се озова в дланта й с тъп звук.