- Кристина, по-добре ли е така?
Болката беше отслабнала и Кристина кимна. Той се облегна в стола, стиснал стилито толкова силно, че старият белег върху опакото на дланта му побеля, и тя си спомни същия този белег и пръстите, разкопчаващи ризата му в спалнята й в Сан Мигел де Айенде, докато звънът на камбаните в енорията долиташе през прозорците.
- Да - отвърна тя.
- Добре. - Той прибра стилито си. - Tenemos que hablar29
- На английски, ако обичаш. Трябва да го упражнявам.
По лицето му пробяга раздразнение.
- Изобщо не е нужно да го упражняваш. Английският ти е съвършен, също като моя.
- Скромен, както винаги.
Той се усмихна широко.
- Липсваха ми твоите закачки.
- Диего... - Кристина поклати глава. - Не би трябвало да си тук. И не би трябвало да казваш, че ти липсвам.
Лицето му сякаш се състоеше само от остри линии: подчертани скули и челюст, и слепоочия. Единствено устните му бяха меки, ъгълчетата им - извити лекичко надолу, сякаш бе нещастен. Кристина си спомни първия път, когато го беше целунала, в градината на Института, но бързо прогони спомена.
- Ала това е истината - отвърна той. - Кристина, защо избяга по този начин? Защо не отговори на никое от съобщенията и обажданията ми?
Тя вдигна ръка.
- Първо ти. Какво правиш в Лос Анджелис?
Диего подпря брадичка върху сгънатите си ръце.
- След като ти си тръгна, не можех да остана повече. Всичко ми напомняше за теб. Бях в почивка от Сколоманса и с теб възнамерявахме да прекараме лятото заедно. А после ти изчезна. В един миг бе част от живота ми, а в следващия бе изтръгната от него. Чувствах се изгубен. Върнах се към обучението си, ала можех да мисля единствено за теб.
- Имаше Хайме - напомни му тя твърдо.
- Никой няма Хайме. Нима мислиш, че той не изпадна в паника, когато ти си тръгна? Очакваше да станете парабатай.
- Ще го преживее. - Гласът й отекна студен и слаб в ушите й, сякаш бе замръзнал, превръщайки се в миниатюрно ледено кристалче.
Диего помълча за миг.
- В Сколоманса пристигаха доклади от Лос Анджелис -продължи след малко. Некромантска дейност. Усилията на приятелката ти Ема да разследва смъртта на родителите си. Според Клейва тя вдигала шум за нищо, сигурно било, че убийствата са дело на Себастиан Моргенстърн, но тя отказвала да го приеме. Аз обаче си помислих, че може и да е права. Дойдох тук, за да разследвам, и още на първия ден отидох на Пазара на сенките. Виж, това е дълга история... озовах се в къщата на Уелс...
- Където реши, че е добра идея да простреляш друг нефилим с арбалет?
- Не знаех, че са ловци на сенки! Мислех, че са убийци... не стрелях, за да убия...
- No manches30 - прекъсна го рязко Кристина. - Трябваше да останеш и да им кажеш, че си нефилим. Стрелите бяха отровни. Джулиън замалко да умре.
- И аз така разбрах. - Диего изглеждаше изпълнен с разкаяние. - Не ги бях отровил аз. Ако имах представа, щях да остана. Оръжията, които купих от Пазара на сенките, трябва да са били отровени без моето знание.
- И защо изобщо си купувал оръжия от там? Защо не дойде в Института?
- Дойдох - отвърна Диего и тя занемя от изненада. - Дойдох, за да се видя с Артър Блекторн. Открих го в светилището. Опитах се да му кажа кой съм и защо съм тук. Той ми отвърна, че проклятието на рода Блекторн си е тяхна лична работа, че не искат ничия намеса и че ако знам какво е добро за мен, ще се махна от града, преди всичко да е изгоряло.
- Казал ти е това? - попита Кристина изумено.
- Разбрах, че не съм добре дошъл тук. Дори си помислих, че семейство Блекторн може би са замесени в забелязаната черна магия.
- Никога не биха го направили!
- Е, ти можеш да го кажеш. Ти ги познаваш. Но не и аз. Знаех единствено, че онзи, който ръководи Института, ми каза да си вървя, само че не можех да го сторя, защото ти беше тук. Възможно бе да те грози опасност, може би дори -от страна на семейството. Трябваше да се снабдя с оръжия на Пазара, защото се боях, че ако отида в някой от нашите складове за оръжия, може да стане ясно, че все още съм тук. Виж, Кристина, аз не съм лъжец...
- Не си лъжец? - повтори Кристина. - Искаш ли да знаеш защо си тръгнах, Диего? През май бяхме в Сан Мигел де Айенде. Аз бях отишла до площада, а когато се върнах, вие с Хайме седяхте на терасата. Аз прекосявах двора и съвсем ясно чувах гласовете ви. Вие изобщо не подозирахте, че съм там.
Диего изглеждаше озадачен.
-Не...
- Чух го да казва как властта била в ръцете на неправилното семейство Росалес. Би трябвало да бъдете вие. Обясняваше ти своя план. Несъмнено си спомняш. Онзи, в който ти ще се ожениш за мен, а той ще стане мой парабатай и заедно двамата ще използвате влиянието си над мен и майка ми, за да я свалите от поста й като глава на Института в Мексико, и ще поемете властта в свои ръце. Според него твоята задача, да се ожениш за мен, била по-лесна, защото един ден можело да се разведеш. Да станеш парабатай, означава, че завинаги си вързан за другия. Спомням си как каза точно това.