Ема беше довършила разказа си за това, как двете с Кристина бяха проследили Стърлинг и какво бяха научили от него, докато идваха насам. Тай си беше водил записки с молив, втъкнал още един зад ухото си. Черната му коса беше разрошена като котешка козина. Джулиън си спомни как когато Тай бе малък, той можеше да се протегне и да приглади косата му, когато стане прекалено рошава. Нещо в него се сви от болка при този спомен.
- Е - заяви Тай сега и се обърна към Диего и седналата до него Кристина. Тя беше боса, единият й крачол беше навит и глезенът й беше превързан, и час по час поглеждаше Диего с крайчеца на окото си със смесица от подозрение и облекчение, че... й беше помогнал? Че изобщо беше тук? Джулиън не беше сигурен. - Ти си центурион?
- Обучавах се в Сколоманса - отвърна Диего. - Бях най-младият кандидат в историята, станал центурион.
Всички изглеждаха впечатлени, освен Марк. Дори и Тай.
- То е, като да си детектив, нали? - попита той. - Разследвате Клейва?
- Това е едно от нещата, които правим. Ние сме над закона, забраняващ на ловците на сенки да се замесват във въпроси, свързани с феите.
- Клейвът може да направи подобно изключение за всеки ловец на сенки, ако случаят го налага - отбеляза Джулиън. -Защо Даяна ми каза, че не можем да разследваме? Защо са изпратили теб?
- Беше преценено, че семейството ви, с вашата връзка с елфите, няма да е в състояние да проведе обективно разследване на поредица от убийства, където част от жертвите са елфи.
- Това е напълно неоснователно. - Очите на Марк припламнаха.
- Нима? - Диего се огледа наоколо. - От всичко, което видях и чух, изглежда, че сте започнали тайно разследване, без да кажете на Клейва. Събрали сте доказателства, които не сте споделили. Открили сте таен култ от убийци...
- В твоята уста звучи толкова съмнително - обади се Ема. - Всичко, което ти си направил досега, е да се появиш в Лос Анджелис и да простреляш друг ловец на сенки.
Диего хвърли поглед към Джулиън.
- Почти заздравя - каза той. - Почти.
- Обзалагам се, че не си докладвал за това на Сколоманса - заяви Ема. - Нали, Съвършени Диего?
- Нищо не съм докладвал на Сколоманса - отвърна Диего. - Не и откакто открих, че Кристина също е замесена. Никога не бих я наранил.
Кристина пламна.
- Ти си центурион - каза Тай. - Давате обети...
- Обетите за приятелство и любов са по-силни - заяви Диего.
Друзила го гледаше със сърчица в очите.
- Това е красиво.
Марк направи физиономия. Очевидно бе, че не е от фен клуба на Съвършения Диего.
- Много трогателно - каза Ема. - А сега говори. Какво знаеш?
Джулиън я погледна. Изглеждаше си като Ема, обикновената Ема, интелигентна и насърчителна, и корава, и нормална. Дори му се усмихна, преди отново да насочи вниманието си към Диего. Джулиън се заслуша; половината от ума му запечатваше разказа на Диего. В другата цареше хаос.
През последните пет години беше вървял по тясна каменна пътечка над океана, от двете страни на която, далеч под него, клокочеше врящ казан. Пазеше равновесие, като пазеше тайните си.
Марк му беше простил. Ала Марк не бе единственият, когото бе излъгал. Да излъжеш своя парабатай... не беше забранено, но повечето парабатай не го правеха. Те нямаха нужда, нито желание да крият каквото и да било един от друг. Че е скрил толкова много от Ема, би трябвало да я шокира. Той се взираше скришом в лицето й, опитвайки се да открие следи от шок или гняв. Само че не можеше да прочете нищо върху него; изражението й бе влудяващо непроницаемо, докато Диего разказваше.
Когато им обясни, че при пристигането си бе дошъл в Института и чичо Артър го беше отпратил с думите, че не искат никой, който не е от семейството, да се намесва в проблемите му, Ливи вдигна ръка.
- Защо би го направил? - попита тя. - Чичо Артър не обича непознати, но не е лъжец.
Ема извърна очи от нея. Стомахът на Джулиън се сви. Неговите тайни, все така тежки.
- Мнозина ловци на сенки от по-старото поколение нямат доверие на центурионите - обясни той. - Сколомансът бе затворен през 1872 г., а подготовката на центуриони -преустановена. Знаете какви са възрастните, когато става дума за неща, с които не са израснали.