- Стихотворението... стихотворението е написано по стените на пещерата, нали? - продължи тя, оглеждайки се притеснено наоколо. - И всички се опитваха да открият дали е някакъв шифър, или заклинание, но ако то всъщност е просто напомняне? Този човек... магьосникът... изгубил е някого, когото обича, и сега се опитва да си го върне.
- Някой е така обезумял от желание да си върне изгубената си любов, че основава култ, убива повече от дузина души, създава пещера върху средоточието, изписва стените със стихотворението, отваря Портал, отвеждащ в океана...? - Гласът на Ливи беше пропит със съмнение.
- Аз бих го направила - заяви Дру. - Ако става дума за някого, когото наистина съм обичала. Възможно е дори да не е било романтична любов, може би майка или сестра, или нещо такова. Искам да кажа, ти би го направил за Ема, нали, Джулс? Ако тя умре?
Черен ужас се спусна като пелена пред очите на Джулиън при мисълта, че Ема може да умре.
- Ама че злокобни приказки, Дру - каза той с глас, който му се стори невероятно далечен.
- Джулиън? - повика го Ема. - Добре ли си?
За щастие, не му се наложи да отговори, защото в този миг откъм прага се разнесе сериозен глас:
- Дру е права - заяви Тави.
Значи, все пак не беше отишъл да си легне. Стоеше до вратата с широко отворени очи и разрошена кестенява коса. Открай време беше дребничък за възрастта си и сега очите му приличаха на синьо-зелени чинийки насред бледото му личице. Стискаше нещо зад гърба си.
- Тави - каза Джулиън, - Тав, какво криеш там?
Тави извади ръка иззад гърба си. Държеше книга - детска книжка, голяма, с илюстрирана корица. Заглавието бе написано с позлатени букви: „Съкровищница от приказки за нефилими".
Детска книжка за ловци на сенки. Имаше и такива, макар и да не бяха много. Печатарските машини в Идрис бяха малки.
- Откъде я имаш? - попита Ема с искрено любопитство. Като малка и тя бе имала подобна книжка, която бе изчезнала заедно с много от вещите на родителите й.
- Пралеля Марджъри ми я даде - обясни Тави. - Повечето приказки ми харесват. Тази за първите парабатай е хубава, но някои от тях са тъжни и страшни, като онази за Тобаяс Херондейл. Но най-тъжна е онази за лейди Полунощ.
- Лейди коя? - попита Кристина, привеждайки се напред.
- Полунощ. Като онзи театър, в който отидохте. Чух Марк да казва стихчето и си спомних, че съм го чел някъде.
- Чел си го някъде? - повтори Марк изумено. - Къде си виждал това елфическо стихче, Октавиан?
Тави отвори книжката.
- Имало една нефилимска дама - започна той - и тя се влюбила в някого, в когото не трябвало. Родителите й я затворили в железен замък и той не могъл да проникне в него. Тя умряла от мъка, а мъжът, който я обичал, отишъл при краля на феите и попитал дали съществува начин да я върне. Кралят отвърнал, че имало стихче:
Първо пламък, след него - порой и вода,
а накрая - на Блекторн кръвта.
Ако искаш миналото да забравиш,
първо тринайсет и още едно ще направиш.
В сивата ангелска книга недей търси,
червено и бяло ще те отведат настрани.
Изгубеното, за да си възвърнеш,
- Е, какво се случило? - попита Ема. - С мъжа, който отишъл при краля на феите?
- Той вкусил от храната на елфите - отвърна Тави. - Станал техен пленник. Според легендата звукът на вълните, разбиващи се в брега, са неговите викове, молещи я да се върне.
Джулиън изпусна дъха си.
- Как така не сме го открили досега?
- Защото това е детска книжка - отвърна Ема. - Не стои в библиотеката.
- Ама че глупаво - спокойно отбеляза Тави. - Това е хубава книга.
- Но защо? - попита Джулиън. - Защо кръв на Блекторн?
- Защото тя била Блекторн - обясни Тави. - Лейди Полунощ. Наричали я така, защото имала дълга черна коса, но очите й били като нашите. Вижте.
Той обърна книжката към тях, за да им покаже една сантиментална рисунка. Жена с разпиляна по раменете гарвановочерна коса протягаше ръце към чезнещата в далечината фигура на един мъж; очите й бяха широко отворени... и синьо-зелени като морето.
Ливи ахна и посегна към книжката. Макар и неохотно, Тави й я даде.
- Недей да късаш страниците - предупреди я той.
- Значи, това е цялото стихотворение - каза тя. - Това е написано върху телата.
- Това са указания - обясни Марк. - Ако наистина е елфическо стихотворение, за правилния човек то представлява съвсем ясен списък с указания. Как да върне някого от мъртвите... не кого да е, а нея. Тази жена от рода Блекторн.