- Ето ме - разнесе се задъхан глас зад тях и Ема притвори очи, когато страхът я прониза като болка.
Марк.
Изглежда, че си бе навлякъл набързо дънки и пуловер и бе нахлузил чифт гуменки. Русата му коса бе разрошена и изглеждаше по-млад от обикновено, очите му - разширени от изненада и беззащитно изумление.
- Ала времето ми все още не е изтекло. - Говореше на Гуин, но гледаше към Кийрън. Върху лицето му се бе изписало изражение, което Ема не бе в състояние нито да разтълкува, нито да опише, изражение, в което се смесваха молба, болка и радост. - Все още се опитваме да открием какво се случва. Почти успяхме. Но крайният срок...
- Крайният срок? - повтори Кийрън. - Чуй се само. Звучиш като един от тях.
Марк изглеждаше учуден.
- Но, Кийрън...
- Марк Блекторн - заяви Ярлат. - Обвинен си в разкриване на една от тайните на елфите пред ловец на сенки, макар това да ти беше изрично забранено.
Марк остави вратата на Института да се затвори зад гърба му. Направи няколко крачки напред и застана до Джулиън. Ръцете му трепереха и той ги сключи зад гърба си.
- Аз... аз не разбирам какво имате предвид. Не съм споделил никаква забранена информация със семейството ми.
- Не със семейството ми. - В гласа на Кийрън се долавяше нещо грозно. - На нея.
- Нея? - повтори Джулиън и погледна към Ема, ала тя поклати глава.
- Не - каза. - Има предвид Кристина.
- Нали не очакваше да те оставим без наблюдение, Марк? -Разноцветните очи на Кийрън приличаха на наточени ками. -Бях пред прозореца и те чух да говориш с нея. Каза й как може да бъде отнета силата на Гуин. Тайна, която е известна единствено на Лова и която е забранено да бъде издавана.
Марк бе придобил пепелявосив цвят.
- Не съм...
- Няма смисъл да лъжеш - прекъсна го Ярлат. - Кийрън е елфически принц и не е в състояние да лъже. Ако твърди, че го е чул, значи, наистина е така.
Марк премести поглед върху Кийрън. Слънчевата светлина вече не се струваше красива на Ема, а безмилостна, докато обливаше златната коса и кожа на Марк. Болка се разля по лицето му, като зачервяване от шамар.
- За Кристина то не означава абсолютно нищо. Тя няма да каже на никого. Никога не би наранила мен или Дивия лов.
Кийрън извърна лице, крайчецът на красивата му уста се изкриви.
- Достатъчно.
Марк направи крачка напред.
- Кийрън, как можеш да ми го причиниш? На мен?
Лицето на Кийрън се обтегна.
- Не моя е измяната - заяви той. - Говори на своята нефилимска принцеса за неизпълнени обещания.
- Гуин. - Марк се обърна, за да умолява предводителя на Лова. - Онова, което става между мен и Кийрън, не засяга законите на Дворовете или на Лова. Откога те се намесват в сърдечните въпроси?
Сърдечните въпроси. Ема го виждаше върху лицата и на двамата, на Марк и на Кийрън, в начина, по който се гледаха, и в този, по който избягваха очите си. Зачуди се как бе могла да го пропусне по-рано, в светилището; как не бе разбрала, че това са двама души, които се обичат. Двама души, които си бяха причинили болка така, както можеха да го направят единствено двама влюбени.
Кийрън гледаше Марк така, сякаш той му бе отнел нещо незаменимо скъпоценно. А Марк изглеждаше...
Марк изглеждаше съкрушен. Ема си помисли за себе си на плажа в онази сутрин, с Джулиън, и самотните крясъци на чайките, кръжащи над главите им.
- Дете - каза Гуин и за учудване на Ема в гласа му се долавяше нежност. - Скърбя за необходимостта от това посещение повече, отколкото бих могъл да изразя. И вярвай ми, Ловът не се намесва, както ти се изрази, в сърдечните въпроси. Ала ти престъпи един от най-древните закони на Лова и изложи всички негови членове на опасност.
- Именно - обади се Кийрън. - Марк наруши законите на елфите и заради това повече не може да остане в света на смъртните, и трябва да се върне заедно с нас в царството на феите.
- Не - заяви Ярлат. - Не това е наказанието.
- Какво? - Кийрън се обърна към него. Крайчетата на косата му грееха в синьо и бяло като скреж. - Но ти каза...
- Нищо не съм ти казвал за наказания, принцче. - Ярлат пристъпи напред. - Ти ми съобщи за постъпките на Марк Блекторн и аз те уверих, че ще се погрижим за тях, както му е редът. Ако си решил, че това означава да го вземем обратно сред нас, за да бъде твой спътник, може би няма да е зле да си припомниш, че сигурността на елфическите благородници е по-важна от увлеченията на сина на краля. - Той се вгледа сурово в Марк; на ярката слънчева светлина очите му бяха зловещи. - Двайсет удара с камшик и се смятай за късметлия, че не са повече.
-НЕ!