- Ако те бичуваме, ще си навлечем гнева на баща ти. Но не и ако бичуваме него. Изправи се, малки принце. Не си навличай още повече срам.
Кийрън се надигна с усилие.
- Моля те - каза той, гледайки не Ярлат, а Марк.
Погледът, с който Марк му отвърна, бе пропит с такава изпепеляваща омраза, че Ема едва не отстъпи назад. Ако изобщо беше възможно, Кийрън изглеждаше още по-ужасно отпреди.
- Би трябвало да го предвидиш, кутре - каза Ярлат, но погледът му беше прикован не в Кийрън, а в Марк, хищен, пълен с глад, сякаш мисълта за бичуване го привличаше като мисълта за храна. Марк посегна към дървото...
Джулиън пристъпи напред.
- Бичувайте мен вместо него.
За миг всички се вкамениха. Ема имаше чувството, че са я ударили с бейзболна бухалка през гърдите.
- Не - опита се да каже, ала думата не искаше да излезе.
Марк се обърна рязко към брат си.
- Не можеш. Престъплението е мое, мое трябва да бъде и наказанието.
Джулиън мина покрай Марк, като почти го избута в решимостта си да се изправи пред Гуин. Застана пред него, изпънал гръб и вирнал брадичка.
- В елфическа битка е позволено да си избереш някой, който да те представлява - заяви той. - Ако мога да заместя брат си в битка, защо да не мога да го направя и сега?
- Защото аз съм този, който наруши закона! - Марк бе придобил отчаян вид.
- Брат ми бе отвлечен в началото на Тъмната война - каза Джулиън. - Той не можа да се бие в нея. По ръцете му няма елфическа кръв. Аз обаче бях в Аликанте. Убивал съм ваши събратя.
- Опитва се да ви предизвика - каза Марк. - Не го мисли действително...
- Напротив - прекъсна го Джулиън. - Това е истината.
- Ако някой доброволно предложи да заеме мястото на осъдения, не може да му бъде отказано. - Гуин изглеждащо разтревожен. - Сигурен ли си, Джулиън Блекторн? Това не е твоето наказание, за да се нагърбиш с него.
Джулиън наклони глава на една страна.
- Сигурен съм.
- Нека бичуват него - намеси се Кийрън. - Той го иска. Нека го получи.
След това всичко се разигра прекалено бързо. Марк се нахвърли върху Кийрън с убийствено изражение. Вкопчи се в ризата му и започна да го разтърсва с крясъци. Ема пристъпи напред и бе оттласната от Гуин, който се приближи, за да разтърве Кийрън и Марк, блъскайки грубо Марк настрани.
- Копеле. - Марк се изплю в краката на Кийрън; устата му кървеше. - Ти, арогантно...
- Достатъчно, Марк - изплющя гласът на Гуин. - Кийрън е принц от Двора на тъмните феи.
- Той е мой враг. Сега и завинаги, мой враг. - Марк вдигна ръка, сякаш се канеше да удари Кийрън, но той не помръдна, просто се взираше в него със съкрушени очи. Марк отпусна ръка и се извърна, сякаш не бе в състояние да понесе да го гледа. - Джулс - каза вместо това. - Джулиън, моля те, не го прави. Остави на мен.
Джулиън му отправи бавна, мила усмивка. В нея се съдържаха цялата обич и удивление на малкото момче, което бе изгубило по-големия си брат и напук на всичко си го бе върнало.
- Не може да бъдеш ти, Марк...
- Отведи го - каза Ярлат на Гуин и въпреки нежеланието, изписано по лицето му, Гуин се приближи и откъсна Марк от Джулиън. Марк се съпротивляваше, ала Гуин беше внушителен мъж с огромни ръце. Той го стисна в желязна хватка, докато Джулиън сваляше първо якето, а после и тениската си.
На ярката утринна светлина кожата му, загоряла, но по-светла на гърдите и гърба му, изглеждаше уязвима и оголена. Косата му беше разчорлена от яката на тениската; той я пусна на земята и вдигна очи към Ема.
Погледът му разкъса ледените пръсти на ужаса, който бе стиснал Ема като в менгеме.
- Джулиън. - Гласът й трепереше. - Не можеш да го направиш.
Понечи да пристъпи напред, но Ярлат й препречи пътя.
- Стой - изсъска той и се отдръпна.
Ема опита да тръгне след него, ала установи, че краката й бяха приковани към земята. Не бе в състояние да помръдне. Тръпки от направената магия запълзяха по краката и гръбнака й, задържайки я така сигурно, сякаш бе попаднала във вълчи капан. Опита да се отскубне и трябваше да потисне вика на болка, когато елфическата магия се впи в кожата й и я разкъса.
Джулиън направи крачка напред и сложи ръце върху дървото, навеждайки глава. Дългата линия на гръбнака му бе нелепо красива в очите на Ема. Приличаше й на дъгата на вълна, миг преди да се разбие. Бели белези и черни знаци бяха нашарили гърба му като детска илюстрация, нарисувана с кожа и кръв.
- Пусни ме! - крещеше Марк, мъчейки се да се освободи от ръцете на Гуин.
Беше като някакъв кошмар, помисли си Ема, един от онези сънища, в които бягаш, бягаш, но така и не стигаш никъде, само дето това беше действителност. Опитваше се да помръдне ръцете и краката си, борейки се с невидимата сила, която я беше приковала към земята като пеперуда към картон.