Ярлат се приближи до Джулиън. Нещо проблясваше в ръката му, нещо дълго и тънко, и сребристо. Когато то се стрелна напред, сякаш вкусвайки въздуха, Ема видя, че елфът стиска черната дръжка на сребърен камшик.
- Глупави ловци на сенки - каза той. - Прекалено наивни, за да знаят кому могат да имат доверие.
Камшикът изплющя. Ема го видя да се врязва в кожата на Джулиън, видя кръвта, видя как гърбът му се изпъна, как тялото му се преви.
Болка изригна в нея, сякаш някой бе допрял нагорещено желязо до гърба й. Тя потръпна, усетила вкуса на кръв в устата си.
- Престани! - изкрещя Марк. - Не виждаш ли, че нараняваш и двамата? Това не може да е наказанието! Пуснете ме, аз нямам парабатай, пуснете ме, бичувайте мен...
Думите му се сляха в едно в главата на Ема. В тялото й все така пулсираше болка.
Гуин, Ярлат и Кийрън местеха погледи между нея и Джулиън. Върху гърба на Джулиън се бе проточила дълга, кървава резка. Той се беше вкопчил в дънера, пот потъмняваше корените на косата му.
Сърцето на Ема щеше да се пръсне. Ако онова, което тя бе изпитала, беше агония, какво ли бе почувствал той? Два пъти, четири пъти повече?
- Отпратете я - чу да нарежда Ярлат подразнено. - Тези вопли са нелепи.
- Това не е истерия, Ярлат - каза Кийрън. - Тя е негов парабатай. Негов партньор в битка... те са свързани...
- В името на кралицата, ама че врява - изсъска Ярлат и отново стовари камшика.
Този път Джулиън издаде звук. Задавен, едва доловим. Свлече се на колене, все така вкопчен в дървото. Болка прониза Ема, ала сега тя беше готова, очакваше я. Изпищя... не просто писък, а отекващ звук на ужас и предателство, вик на ярост и болка, и гняв.
Гуин протегна ръка към Ярлат, но той гледаше Ема.
- Престани.
Ема усети тежестта на погледа му, а после - лекота, когато магията, която я приковаваше към земята, се разсея.
Втурна се към Джулиън и се отпусна до него, вадейки стилито от колана си. Чу как Ярлат се опита да протестира, чу и как Гуин грубо му нареди да не се меси. Не им обърна обаче никакво внимание. Виждаше единствено Джулиън... Джулиън, рухнал на колене, обвил ръце около дървото, опрял чело в него. Кръв се стичаше по голия му гръб. Мускулите на раменете му потръпнаха, когато Ема посегна към него, сякаш се приготвяше за следващия удар.
„Джулс", помисли си тя и сякаш я бе чул, той извърна лице към нея. Беше прехапал долната си устна и по брадичката му се стичаше кръв. Гледаше я с невиждащ поглед, като човек, взиращ се в мираж.
- Ем? - промълви.
- Шшт. - Тя долепи ръка до бузата му, заравяйки пръсти в косата му. Лепнеше от кръв и пот, зениците му бяха разширени и Ема видя бледото си обтегнато лице в тях. Допря върха на стилито до кожата му. - Трябва да го изцеля. Оставете ме да го изцеля.
- Това е нелепо - възпротиви се Ярлат. - Момчето трябва да си понесе ударите...
- Достатъчно, Ярлат - заяви Гуин, все така стискайки Марк в хватката си. Ярлат утихна, като си мърмореше нещо под носа... Марк се дърпаше запъхтяно... стилито беше студено в ръката на Ема... още по-студено, когато го плъзна по кожата на Джулиън.
Нарисува руната.
- Спи, любов моя - прошепна толкова тихо, че само Джулиън да я чуе. За миг очите му се отвориха широко, ясни и учудени, а после клепачите му се спуснаха и той се свлече на земята.
- Ема! - изкрещя Марк. - Какво направи?
Ема се изправи на крака и се обърна. Лицето на Ярлат бе пламнало от ярост, ала Гуин... стори й се, че вижда развеселени искрици в очите му, сякаш бе очаквал тя да постъпи точно така.
- Приспах го - заяви тя. - В безсъзнание е. Нищо, което бихте могли да му причините, няма да го събуди.
Устните на Ярлат се изкривиха.
- Мислиш си, че можеш да ни отнемеш наказанието, като го лишиш от възможността да го почувства? Наистина ли си такава глупачка? - Той се обърна към Гуин. - Доведи ми Марк. Ще бичуваме него и по този начин ще бичуваме двама Блекторн.
- Не! - изкрещя Кийрън. - Не мога да го понеса...
- Никого не го е грижа какво можеш да понесеш, принцче, най-малко пък мен. - Усмивка изкриви устните на Ярлат. - 0, да, ще бичуваме и двамата братя. Марк няма да ни избяга. И се съмнявам, че твоят парабатай скоро ще ти прости за това - добави той, обръщайки се към Ема.
- Вместо да бичувате двама Блекторн - каза тя, - може да бичувате един Блекторн и една Карстерс. Няма ли така да бъде по-добре?
Гуин изобщо не беше помръднал при заповедта на Ярлат, ала сега очите му се разшириха. Кийрън си пое рязко дъх.