- Искал си да вярваш, че съм щастлив, точно както и аз исках да вярвам същото за теб - отвърна Марк. - Мислех си за това, дали си щастлив, жив, здрав. Нито веднъж не се запитах в какъв ли мъж си се превърнал. - Той замълча за миг. - Гордея се с теб. Не съм изиграл почти никаква роля в оформянето ти като личност, ала въпреки това се гордея да те нарека мой брат... да нарека всички ви мои братя и сестри. И никога вече няма да ви напусна.
Очите на Джулиън се разшириха, Блекторновият им цвят грееше ярко в полумрака.
- Няма да се върнеш при елфите?
- Каквото и да се случи - отвърна Марк, - ще остана тук. Никога, никога няма да си тръгна от тук.
Той обви ръце около Джулиън и го прегърна здраво. Джулиън изпусна дъха си, сякаш се освобождаваше от нещо тежко, което носеше много отдавна, и като се облегна на рамото на Марк, остави по-големия си брат да поеме поне мъничко от неговия товар.
Ема сънуваше родителите си.
Намираха се в малката им бяла къща във Венис, в която живееха, когато тя бе малка. През прозореца виждаше далечното блещукане на каналите. Майка й седеше край кухненския остров, а пред нея беше разстлано парче плат, върху който имаше изобилие от ножове, подредени по размер. Най-голямото от оръжията беше Кортана и Ема се взираше жадно в него, поглъщайки с очи гладката златност, яркото сияние на острието.
В сравнение с ослепителното оръжие, майка й приличаше на сянка. Косата й грееше, както и ръцете й, докато работеше, ала очертанията й бяха неясни и Ема ужасно се страхуваше, че ако посегне към нея, майка й ще изчезне, като пукнат сапунен мехур.
Около тях се разнесе музика. Бащата на Ема, Джон, влезе в кухнята, подпрял цигулката на рамото си. Обикновено свиреше с подложка за рамо, но не и сега. Музика струеше като вода от цигулката и...
Острото плющене на камшик, изпепеляваща болка.
Ема ахна и майка й вдигна глава.
- Какво има, Ема?
- Аз... не, нищо. - Тя се обърна към баща си. - Не спирай да свириш, татко.
Баща й я дари с нежната си усмивка.
- Сигурна ли си, че не искаш да опиташ?
Ема поклати глава. Всеки път, щом допреше лъка до струните, се разнасяше звук, сякаш някой души котка.
- Музиката е в кръвта на всички от рода Карстерс - каза баща й. - Някога тази цигулка е принадлежала на Джем Карстерс.
Джем, помисли си Ема. Джем, който й беше помогнал през парабатайската церемония с нежните си ръце и мила усмивка. Джем, който й бе подарил котарака си, за да я наглежда.
Болка, която се вряза в кожата ù като острие. Гласът на Кристина, който казваше: „Ема, о, Ема, защо са те наранили така?"
Майка й вдигна Кортана.
- Ема, сигурна съм, че си на стотици километри от тук.
- Може би не чак толкова далеч. - Баща й свали лъка на цигулката.
„Ема. - Беше гласът на Марк. - Ема, върни се. Заради Джулиън, моля те. Върни се."
- Довери му се - каза Джон Карстерс. - Той ще дойде при теб и ще има нужда от помощта ти. Довери се на Джеймс Карстерс.
- Но той каза, че трябва да си върви, татенце. - Ема не бе наричала баща си така от съвсем малка. - Каза, че трябвало да открие нещо.
- И много скоро ще го направи - отвърна Джон Карстерс. -И тогава те чака още повече работа.
„Джулс, ела да хапнеш нещо..."
„Не сега, Ливи. Трябва да остана при нея."
- Но, татенце - прошепна Ема. - Татенце, ти си мъртъв.
Джон Карстерс се усмихна печално.
- Докато има обич и спомени, няма истинска смърт.
Той отново допря лъка до струните и засвири. Музика изпълни кухнята, завихряйки се като дим.
Ема стана от кухненския стол. Небето навън потъмняваше, залязващото слънце се отразяваше във водата на канала.
- Трябва да вървя.
- 0, Ем. - Майка й заобиколи кухненския остров. В ръката си държеше Кортана. - Знам.
Сенки се движеха в ума ù. Някой стискаше ръката ù толкова силно, че ù причиняваше болка. „Ема, моля те - каза гласът, който тя обичаше най-много на света. - Ема, върни се.“
Майката на Ема постави меча в ръцете й.
- Стомана и закалка, дъще. И помни, че оръжие, изковано от Уейланд Ковача, може да посече всичко.
- Върви. - Баща й я целуна по челото. - Върни се там, където се нуждаят от теб, Ема.
- Мамо - прошепна тя, - татко.
Стисна здраво меча, а кухнята се завъртя и се отдалечи от нея, сгъвайки се като плик. Майка й и баща й изчезнаха в него, като думи, написани много отдавна.