- Кортана - промълви Ема.
Надигна се рязко и извика от болка. Около кръста й бяха омотани чаршафи. Намираше се в легло, в стаята си. Лампите грееха с приглушена светлина, прозорецът бе открехнат. Върху масата до леглото бяха натрупани превръзки и сгънати кърпи. Стаята миришеше на кръв и изгорено.
- Ема? - В гласа имаше изумление. Кристина седеше в долната част на леглото, стиснала руло бинт и ножица. Изпусна ги, когато видя, че очите на Ема са отворени, и cе хвърли към нея. - 0, Ема!
Обви ръце около раменете й и за миг Ема се вкопчи в нея. Зачуди се дали това бе да имаш по-голяма сестра, приятелка, която освен това се грижи за теб.
- Ау - безсилно каза тя. - Боли.
Кристина се отдръпна. Очите й бяха зачервени.
- Ема, добре ли си? Помниш ли какво се случи?
Ема допря ръка до главата си.
- За съжаление - прошепна. Гърлото я болеше и тя се зачуди дали е от писъци. Надяваше се, че не. Не беше искала да достави това удоволствие на Ярлат. - Аз... от колко време съм в безсъзнание?
- От тази сутрин. Цял ден всъщност. Джулиън беше с теб през цялото време. Най-сетне го убедих да хапне нещо. Ще се почувства ужасно, че си се събудила, а той не е бил тук. -Кристина отметна оплетената коса на Ема назад.
- Трябва да стана... Трябва да видя... Всички добре ли са? Случи ли се нещо? - Изведнъж в главата й се заредиха ужасяващи картини, в които елфите, приключили веднъж с нея, се бяха заловили с Марк или Джулиън, или дори с децата. Опита се да преметне крака през ръба на леглото.
- Нищо не се е случило. - Кристина я побутна нежно назад. - Ти си уморена и слаба; нуждаеш се от храна и руни. Подобно бичуване... Нали знаеш, че можеш да пребиеш някого до смърт с камшик?
- Да - прошепна Ема. - Гърбът ми завинаги ли ще остане белязан?
- Вероятно - отвърна Кристина. - Но няма да е толкова страшно... иратцетата бързо затвориха раните. Не можаха да ги излекуват всичките. Ще останат белези, но няма да са дълбоки. - Очите й бяха зачервени. - Ема, защо го направи? Защо? Наистина ли вярваш, че тялото ти е по-силно от това на Марк или Джулиън?
- Не - отвърна Ема. - Мисля, че всеки е силен и слаб по различен начин. Има неща, които ме плашат до смърт, например океанът, но не и Марк. Ала той е бил изтезаван достатъчно... Дори не знам какво би му причинило, ако бяха бичували него. А Джулиън... Почувствах, когато го удряха. Усетих го в собственото си тяло, в сърцето си. Никога не съм изпитвала по-ужасно нещо, Кристина. Бих сторила всичко, за да го спра. Беше егоистично.
- Не е било егоистично. - Кристина сграбчи ръката й и я стисна. - Известно време мислех, че никога няма да поискам да имам парабатай. Но ми се струва, че бих се чувствала различно, ако този парабатай можеше да си ти.
„И на мен ми се ще ти да беше моят парабатай", помисли си Ема, но не можеше да го изрече на глас... Струваше й се, че би било предателство спрямо Джулиън, въпреки всичко станало.
- Обичам те, Кристина - каза вместо това и стисна ръката на другото момиче. - Ала разследването... трябва да дойда с вас...
- Къде? В библиотеката? Всички цял ден четат и търсят информация за лейди Полунощ. Ще открием нещо, но разполагаме с цял куп хора, които да преглеждат страница след страница.
- Има и други неща за правене, освен прелистване на страници...
Вратата се отвори и Джулиън застана на прага. Очите му се разшириха и за миг те бяха всичко, което Ема виждаше, като синьо-зелени врати към един друг свят.
- Ема - прошепна той. Гласът му беше дрезгав, хриплив. Носеше дънки и широка бяла тениска, под която се виждаха очертанията на превръзка около гърдите му. Очите му бяха зачервени, косата - разрошена, по брадичката и бузите му беше набола брада. Джулиън никога не пропускаше да се обръсне, от деня, в който се беше появил небръснат и Тай бе отсякъл без никакво предисловие: „Не ми харесва".
- Джулиън - започна Ема, - добре ли...
Ала той вече се бе хвърлил през стаята и сякаш сляп за всичко друго, освен нея, се отпусна на колене и я прегърна, притиснал лице до корема й.
Ема протегна разтреперана ръка и помилва къдриците му, вдигайки разтревожен поглед към Кристина. Ала Кристина се бе изправила на крака, измърморвайки как трябвало да отиде да каже на останалите, че Джулиън се грижи за нея. Ема чу как вратата се затвори с изщракване зад гърба й.
- Джулиън - промълви, заровила пръсти в косата му. Той не помръдваше; беше съвършено неподвижен. Пое си дъх на пресекулки и вдигна глава.
- В името на Ангела, Ема - прошепна дрезгаво. - Защо го направи?
Тя потръпна и той в миг скочи на крака.
- Имаш нужда от още целителни руни. Естествено, ама че съм глупав, разбира се, че се нуждаеш от руни.