Вярно бе - наистина я болеше. В някои части на тялото си усещаше тъпа болка, в други тя бе пронизваща. Ема започна да диша така, както я беше учила Даяна, бавно и равномерно, докато Джулиън вземаше стилито си.
- Не мърдай - каза той и като седна на леглото до нея, допря стилито до кожата й. Начаса Ема почувства как болката се отдръпва, докато не се превърна в тъпо смъдене.
- От колко време... кога се събуди? - попита тя, докато Джулиън връщаше стилито си на масата.
- Ако имаш предвид дали съм видял как те бичуват, не -отвърна той мрачно. - Ти какво си спомняш?
- Спомням си Гуин и останалите... Ярлат... Кийрън. - Ема отново видя изгарящото слънце, дърво с кора като кръв. Черно и сребърно око. - Кийрън и Марк се обичат.
- Обичали са се - каза Джулиън. - Не съм сигурен какво изпитва Марк в момента.
Ема си пое накъсано дъх.
- Изпуснах Кортана...
- Марк го прибра в Института - обясни Джулиън с глас, който красноречиво говореше, че Кортана е последното, което го вълнува точно сега. - Господи, Ема, когато дойдох на себе си, пратениците си бяха отишли, ти лежеше на земята, обляна в кръв, а Марк се опитваше да те вдигне и аз си помислих, че си мъртва. - В гласа му нямаше и следа от сдържаност, единствено свирепа необузданост, каквато Ема никога не бе свързала с Джулиън досега. - Те те пребиха с камшик, Ема, ти понесе бичуването, предназначено за Марк и мен. Ненавиждам това, че го направи, разбираш ли, ненавиждам го... - Емоция пращеше в гласа му, като огън, излязъл извън контрол. - Как можа?
- Марк нямаше да издържи да го бичуват - каза тя. - То щеше да го прекърши. А аз не бих могла да понеса да гледам как бичуват теб. То щеше да ме прекърши.
- Не мислиш ли, че аз се чувствам по същия начин? Не мислиш ли, че съм прекарал целия ден тук, съкрушен и разкъсан на парченца? По-скоро бих отсякъл ръката си, отколкото да допусна ти да изгубиш дори един нокът, Ема.
- Не ставаше дума само за теб. Децата... Виж, те очакват да се бия, да бъда ранявана. Ето я Ема, мислят си те, цялата изподраскана, изпонарязана и бинтована, както обикновено. Ала на теб те гледат по друг начин. Ако беше пострадал сериозно, това щеше да ги уплаши ужасно. А аз не можех да понеса мисълта те да изпитат такъв страх.
Пръстите на Джулиън се напрегнаха. Ема виждаше пулса под кожата му. Без сама да знае защо, си спомни графити, които беше видяла на вълнолома в Малибу: „Сърцето ти е оръжие с размерите на юмрука ти".
- Господи, Ема. Какво ти причиних.
- Те са и мое семейство. - Чувствата й заплашваха да я задавят. Тя ги преглътна.
- Понякога ми се ще... искало ми се е... да бяхме женени, а те да бяха наши деца - каза Джулиън на един дъх. Главата му беше наведена.
- Женени? - повтори Ема слисано.
Той вдигна глава. Очите му горяха.
- Защо мислиш, че...
- Ме обичаш по-малко, отколкото аз обичам теб? - довърши тя и го видя да потръпва от думите й. - Защото ти го каза. Аз почти ти признах какво изпитвам, там на плажа, а ти отговори: „Не и по този начин, Ема".
- Не съм...
- Омръзна ми да се лъжем. Разбираш ли? Писна ми, Джулиън.
Той прокара пръсти през косата си.
- Не виждам как това би могло да бъде правилно. Не виждам нищо, освен един кошмар, в който всичко се разпада и аз вече не те имам.
- Ти не ме имаш и сега - заяви Ема. - Не и по начина, който наистина има значение. По истинския начин.
Тя се опита да коленичи на леглото. Гърбът я болеше, ръцете и краката я боляха така, сякаш беше бягала или се беше катерила в продължение на километри.
Очите на Джулиън потъмняха.
- Още ли те боли? - Той затършува из вещите върху нощното шкафче и вдигна някаква стъкленица. - Малкълм ми го приготви преди известно време. Изпий го.
Стъкленицата беше пълна със златиста течност с цвят на коняк и вкус на изветряло шампанско. В мига, в който преглътна, Ема почувства как по тялото й се разлива вцепененост. Болката в крайниците й се отдръпна, отстъпвайки място на хладна енергия.
Джулиън пое стъкленицата от нея и я пусна върху леглото. След това пъхна едната си ръка под коленете, а другата под раменете й и я вдигна. За миг Ема се вкопчи изненадано в него. Усещаше ударите на сърцето му, вдъхваше уханието му - на сапун, бои и карамфил. Косата му беше мека до бузата й.
- Какво правиш?
- Искам да дойдеш с мен. - Гласът му беше напрегнат, сякаш събираше смелост да извърши нещо ужасно. - Искам да видиш нещо.
- Звучиш така, сякаш си сериен убиец с фризер, пълен с отсечени ръце - подхвърли Ема, докато той отваряше вратата с рамо.
- Клейвът вероятно би се зарадвал повече, ако беше така.