- Трябва да ми го кажеш без заобикалки, Джулиън.
Той направи стъпка към прага. Сложи ръка върху бравата. За миг Ема си помисли, че ще излезе... а после той затвори вратата на малката стаичка и я заключи. Обърна се към нея. Очите му грееха в приглушената светлина.
- Обичам те - заяви, изричайки решително всяка дума. -Обичам те, защото ми казваш истината. Обичам начина, по който разпознавам стъпките по коридора пред стаята ми, дори когато не съм знаел, че идваш. Никой друг не се качва и не слиза по стълбите като теб. Обичам начина, по който въздъхваш точно преди да заспиш, сякаш сънищата ти са те изненадали. Обичам начина, по който, застанем ли един до друг на плажа, сенките ни се сливат. Обичам начина, по който можеш да пишеш върху кожата ми с пръсти, и аз те разбирам по-добре, отколкото ако някой друг крещи в ухото ми. Не исках да те обичам по този начин. Да те обичам по този начин, е най-ужасната идея на света. Но въпреки това те обичам. Не бих могъл да престана, дори и ако се опитам.
Ема пусна плота. Направи крачка към Джулиън, после още една.
- Ти... влюбен ли си в мен?
Усмивката му бе нежна и печална.
- Толкова много.
Миг по-късно тя беше в прегръдките му и го целуваше. Не би могла да каже как точно се случи, знаеше само, че то бе неизбежно. И че макар гласът на Джулиън да беше тих, докато говореше, устните му върху нейните бяха нетърпеливи, тялото му - жадно и отчаяно. Притисна я до себе си, проследявайки очертанията на устата й със своята. Ръцете й откриха пламенно косата му - винаги бе обичала косата му и сега, когато най-сетне можеше да я докосва свободно, тя зарови ръце в гъстите вълни, оставяйки ги да се обвият около пръстите й.
Неговите ръце се спуснаха към задната част на бедрата й и той я повдигна така, сякаш беше лека като перце. Ема обви пръсти около врата му, вкопчвайки се в него, докато той я притискаше към себе си с една ръка, а с другата събори листовете и тубичките с боя от плота, разчиствайки място, върху което да я сложи.
Тя го притегли към себе си, обвила крака около кръста му. Сега у него нямаше нищо затворено, нищо нерешително, дистанцирано или сдържано, докато целувките им ставаха все по-дълбоки, по-необуздани, по-страстни.
- Кажи ми, че не съм развалил всичко безвъзвратно -промълви той между две целувки. - Държах се като такъв задник на плажа... и когато те видях с Марк в стаята ти...
Ема плъзна ръце надолу към раменете му, широки и силни под допира й. Чувстваше се опиянена от целувки. Ето за какво хората водеха войни, помисли си тя, избиваха се и съсипваха живота си: заради тази възпламеняваща нервните окончания смесица от копнеж и наслада.
- Нищо не правехме...
Ръцете му милваха косата й.
- Знам, че е нелепо. Ала когато ти беше на дванайсет и си падаше по Марк, това бе първият път в живота ми, в който изпитах ревност. Знам, че няма логика, но нещата, които ни плашат най-силно, не можем да ги пропъдим просто така от мислите си. Ако ти и Марк някога... Не мисля, че бих могъл да се съвзема от това.
Нещо в разголената откровеност в гласа му я трогна.
- Всеки си има неща, от които се бои - прошепна тя и се сгуши в прегръдките му. Пръстите й се плъзнаха под ръба на тениската му. - То е част от това, да бъдеш човек.
Очите му се притвориха. Все така заровени в косата й, ръцете му се спуснаха надолу, погалиха я по гърба, а после се обвиха около кръста й и я притеглиха към него. Ема отметна глава назад и замалко да се удари в един от шкафовете; устните му изгаряха ключицата й, кожата му беше гореща под допира й. Изведнъж тя разбра защо хората говореха за страстта като за огън: струваше й се, че двамата са обгърнати от пламъци и горяха като пресъхналите хълмове на Малибу, за да се превърнат в пепел, която щеше да се слее в едно.
- Кажи ми, че ме обичаш, Ема - каза той до шията й. -Дори и да не е вярно.
Тя ахна; как би могъл да смята, как бе възможно да не е разбрал...?
В студиото се разнесе шум от стъпки.
- Джулиън? - Гласът на Ливи долетя през вратата. - Хей, Джулс, къде си?
Ема и Джулиън панически се отдръпнаха един от друг.
И двамата бяха раздърпани, косите им - разрошени, устните им - подпухнали от целувки. Ема нямаше представа как биха могли да обяснят защо са се заключили в личната стаичка на Джулиън.
- Джуууулс! - провикна се Ливи на шега. - Ние сме в библиотеката и Тай ме изпрати да те доведа... - Тя замълча; вероятно се оглеждаше из стаята. - Сериозно, Джулиън, къде си?
Бравата се раздвижи.
Джулиън стоеше като вкаменен. Бравата отново се разклати, вратата изхлопа.
Ема се напрегна.
Разнесе се въздишка и бравата престана да се движи. Чу се звук от отдалечаващи се стъпки, а после вратата на студиото се затвори.
Ема погледна към Джулиън. Струваше й се, че кръвта й бе замръзнала, а после изведнъж се бе разтопила; тя туптеше във вените й като придошъл пролетен поток.
Джулиън я улови и я прегърна страстно, пръстите му с изгризани нокти се впиха в раменете й. Стисна я толкова силно, че тя почти не можеше да диша.
А после я пусна. Направи го с огромно усилие, сякаш умираше от глад и бе принуден да се откаже от последния си залък. Ала го направи.
- Най-добре ще е да вървим - каза той.