- Леле! - Ема вдигна ръка. - Господин Сексапил?
- Съвършения Диего - изръмжа Марк.
- Окей, виж, знам, че съвсем наскоро се върна от царството на елфите, но тук, в света на хората, господин Сексапил не е обида.
Марк нямаше възможност да отговори - бяха стигнали до библиотеката. В мига, в който прекрачиха прага, Ема за-малко да бъде повалена от една фигура, втурнала се към нея, за да я прегърне решително - беше Ливи, която начаса избухна в сълзи.
- Ауууу. - Ема се огледа наоколо. Цялата стая бе отрупана с купища листове и камари книги. - Лив, внимавай с превръзките.
- Не мога да повярвам, че си оставила онези елфи да те бичуват, о, мразя ги, мразя Дворовете, ще ги убия до един...
- „Оставила" не е най-точната дума - отвърна Ема. - Как то и да е, добре съм. Не беше много страшно. Дори не боля чак толкова.
- Ама че лъжкиня! - Кристина се показа иззад една купчина книги; Диего беше до нея. „Интересно", помисли си Ема. -Постъпката ти е била много героична, но и много глупава.
Диего погледна Ема със сериозни кафяви очи.
- Ако знаех какво ще стане, щях да остана и да поискам аз да бъда бичуван. Аз съм по-мускулест и едър от теб и вероятно бих го понесъл по-добре.
- Аз го понесох достатъчно добре - заяви Ема подразнено. - Но благодаря, задето ми напомни, че си огромен здравеняк. Иначе можех да го забравя.
- 0, престанете! - Кристина се впусна в порой от испански думи.
Ема вдигна ръце.
- Кристина, карай по-бавно.
- Нима ще помогне? - попита Диего. - Говориш ли испански?
- Не много - отвърна Ема и той се поусмихна.
- В такъв случай знай, че тя тъкмо ни хвалеше.
- Знам, че не бяха никакви похвали - каза Ема, ала в този миг вратата се отвори.
Беше Джулиън и начаса на всички бе възложено да помогнат с пренасянето на книги до масата и преглеждането на документи. Тай седеше начело на масата, сякаш оглавяваше заседание. Не се усмихна на Ема, не съвсем, но й хвърли страничен поглед който, знаеше тя, бе израз на привързаност, преди отново да насочи вниманието си към онова, което правеше.
Ема не поглеждаше към Джулиън, не и за повече от миг. Не мислеше, че е в състояние да го направи. Въпреки това съвсем ясно усещаше присъствието му, докато прекосяваше стаята. Той спря от лявата страна на Тай и погледна в бележките му.
- Къде са Тави и Дру? - попита Ема, вземайки най-горното томче от една купчинка книги.
- Тави започна да не го свърта вътре и Дру го заведе на плажа - отвърна Ливи. - Тай смята, че е открил нещо.
- Коя е била тя - обясни Тай. - Нашата лейди Полунощ. Книжката на Тави ми напомни за история, която прочетох в една от книгите с историята на рода ни.
- Но ние вече прегледахме всички томове с историята на Блекторн - каза Джулиън.
Тай го изгледа с превъзходство.
- Прегледахме всичко, датиращо сто години назад. Ала според книжката на Тави лейди Полунощ се влюбила в някого, когото й било забранено да обича.
- Така че ние си зададохме въпроса - какво представлява забранената любов? - намеси се Ливи нетърпеливо. - Искам да кажа, роднини, което е гадно, хора, които са прекалено стари или прекалено млади един за друг, което също е гадно, хора, които са заклети врагове, което не е гадно, а доста тъжно...
- Хора, които харесват „Междузвездни войни", и хора, които харесват „Стар Трек" - допълни Ема. - И така нататък, и така нататък. Накъде биеш, Ливи?
- Или пък парабатай, като Сайлъс Пангборн и Елоиза Рейвънскар - продължи Ливи и Ема начаса съжали, че се беше пошегувала. Изведнъж ужасно ясно почувства точно къде бе застанал Джулиън, колко близо бе до нея, колко бе напрегнат. - Но това не ни се стори особено вероятно. А после ни хрумна - преди Съглашението е било абсолютно забранено да се влюбиш в долноземец. Би било страхотен скандал.
- Така че се заровихме в по-старата история - обади се Тай. - И открихме нещо. Имало е семейство Блекторн, чиято дъщеря се влюбила в магьосник. Канели се да избягат заедно, но семейството й ги заловило. Тя била изпратена при Железните сестри.
- „Родителите й я затворили в железен замък." - Марк беше взел книжката на Тави. - Ето какво означава това.
- Говориш езика на приказките - каза Диего. - В което няма нищо чудно, предполагам.
- А после тя умряла. Как се казвала? - попита Ема.
- Анабел - отвърна Ливи. - Анабел Блекторн.
Джулиън изпусна дъха си.
- Къде се е случило всичко това?
- В Англия - отговори Тай. - Преди двеста години. Преди стихотворението „Анабел Ли" да бъде написано.
- Аз също открих нещо. - Диего извади от вътрешния джоб на якето си малко поувехнал стрък с няколко листа на върха и го сложи върху масата. - Не го докосвайте. - Ливи, която бе протегнала ръка, побърза да я прибере - Това е беладона. Смъртоносно лудо биле. Отровно е само ако бъде глътнато или ако проникне в кръвта, но все пак.