- От средоточието? - предположи Марк. - Забелязах го да расте наоколо.
- Да. Много по-смъртоносно е от обикновената беладона. Предполагам, че именно в него са били потопени стрелите, които купих от Пазара на сенките. - Той се намръщи. -Странното е, че обикновено расте само в Корнуол.
- Момичето, което се влюбило в магьосника - обади се Тай. - Това се случило в Корнуол.
Изведнъж всичко в стаята сякаш стана много ярко и отчетливо, като фотография, дошла на фокус.
- Диего - каза Ема. - От кого купи стрелите? На Пазара?
Диего се намръщи.
- Човек, надарен със Зрението. Мисля, че се казваше Рук...
- Джони Рук. - Очите на Джулиън срещнаха тези на Ема, потъмнели от внезапно осъзнаване.
Тя протегна ръка.
- Дай ми телефона си.
Даваше си сметка, че останалите я гледат любопитно, докато крачеше из стаята, набирайки номера. Той иззвъня няколко пъти, преди да й вдигнат.
-Ало?
- Рук. Обажда се Ема Карстерс.
- Казах ти да не ми звъниш. - Гласът му беше студен. -След онова, което приятелят ти направи на сина ми...
- Ако откажеш да разговаряш с мен сега, можеш да очакваш посещение от Мълчаливите братя - сопна се тя. В гласа й имаше ярост, макар че много малко от нея бе насочена към Рук. Гняв се надигаше в нея като приливна вълна; гняв и чувството, че е била предадена. - Виж, знам, че си продал някакви стрели на приятеля ми. Били са отровени. С отрова, до която има достъп единствено Пазителят на Последователите. - Блъфираше, ала от мълчанието от другата страна на линията разбра, че догадката й беше попаднала в целта. -Каза, че не знаеш кой е той. Излъга ме.
- Не съм те излъгал - отвърна Рук след моментна пауза. -Наистина не знам кой е той.
- Тогава откъде знаеш, че е той?
- Виж, винаги се появяваше в дълги одежди и ръкавици, и качулка, ясно? От него не се виждаше нищо. Каза ми да дестилирам онези листа, да направя съединение, което той да използва. Аз го сторих.
- За да отровиш стрелите?
Ема долови насмешката в гласа на Рук.
- Остана ми малко и реших да си направя една шега. Центурионите не са особено популярни на Пазара на сенките, а беладоната е незаконна.
На Ема й се искаше да му се разкрещи, да извика, че една от стрелите, които той бе отровил, замалко не бе убила Джулиън. Ала се сдържа. - Какво друго направи за Пазителя?
- Няма защо да ти казвам каквото и да било, Карстерс. Нямаш никакво доказателство, че познавам Пазителя толкова добре...
- Нима? Тогава откъде знаеше, че тялото ще бъде захвърлено край бар „Саркофаг"? - Рук не отговори. - Имаш ли представа какви са затворите в Града на тишината? Наистина ли искаш да го научиш от личен опит?
-Не...
- Тогава ми кажи какво друго си направил за него. За Пазителя. Използва ли некромантия?
- Не! Нищо такова. - В гласа на Рук се бяха промъкнали панически нотки. - Вършех разни неща за Последователите. Правех им амулети за късмет, грижех се щастието да им се поусмихне, осигурявах им достъп до разни партита, премиери, правех така, че да се влюбят в тях. Грижех се да получат онова, което им беше обещано. Нищо сериозно. Само толкова, че да бъдат доволни и убедени, че си заслужава да останат. Да вярват, че Пазителят се грижи за тях и че ще получат всичко, което поискат.
- А как ти се отплащаше той?
- С пари - отвърна Рук. - Със защита. Постави магически бариери против демони около къщата ми. Този тип си го бива с магиите.
- Работил си за някого, който прави човешки жертвоприношения - изтъкна Ема.
- Беше култ - почти изръмжа Рук. - Винаги ги е имало и винаги ще ги има. Хората искат пари и власт и са готови на всичко, за да се сдобият с тях. Не съм виновен аз за това.
- Да, хората действително са готови на всичко за пари. Ти си доказателството. - Ема се опита да овладее гнева си, ала сърцето й се блъскаше в гърдите. - Кажи ми още нещо за този тип. Все трябва да си забелязал гласа му... походката му... нещо странно у него...
- Всичко е странно у тип, който винаги е покрит от глава до пети. Не можех да видя дори обувките му, окей? Не звучеше, като да е съвсем с всичкия си. Именно той поиска да ти кажа за „Саркофаг". Бръщолеви цял куп глупости, веднъж ми каза, че бил дошъл в Лос Анджелис, за да върне любовта...
Ема затвори. Погледна останалите, а сърцето й биеше до пръсване.
- Малкълм е. - Гласът й прозвуча далечен и кух в собствените й уши. - Малкълм е Пазителят.
Всички я зяпнаха с безмълвни, изумени лица.
- Малкълм ни е приятел - каза Тай. - Това не... Той не би го направил.