Вратата на библиотеката се отвори рязко и Тай и Ливи се втурнаха в библиотеката.
- Нищо не работи - възкликна Ливи. - Нито телефоните, нито компютърът, нито дори радиото...
Тя млъкна рязко, а очите й се разшириха при вида на сцената пред нея: Кийрън, застанал срещу всички.
Кийрън се поклони лекичко.
- Аз съм Кийрън от Дивия лов.
- Един от елфическия конвой? - Ливи премести поглед от Марк към Джулиън. - Един от онези, които бичуваха Ема?
Джулиън кимна.
Тай погледна първо към Марк, а после и към останалите. Лицето му беше бледо и студено.
- Защо все още е жив?
- Знае нещо за Тави - обади се Друзила. - Джулиън, накарай го да ни каже...
Джулиън метна камата си. Тя прелетя покрай Кийрън, достатъчно близо, за да докосне косата му, и се заби в рамката на прозореца зад него.
- Незабавно ще ни кажеш - отсече той с тих, убийствен глас, - всичко, което знаеш за това, къде се намира Октавиан, какво се случва и как да си го върнем. Или кръвта ти ще облее пода на тази библиотека. И преди съм проливал елфическа кръв. Не си мисли, че няма да го направя отново.
Кийрън не наведе очи.
- Не е нужно да ме заплашваш. Макар че, ако ти доставя удоволствие, давай; на мен ми е все едно. Дойдох, за да ви кажа онова, което искате да знаете. Ето защо съм тук. Черната светлина, която видяхте, беше елфическа магия. Целта й бе да изключи всякакви средства за комуникация, така че да не може да поискате съдействие от Клейва или лосанджелиските нефилими. За да не може да потърсите помощ, нито да спасите брат си.
- Бихме могли да намерим уличен автомат - подхвърли Ливи колебливо - или пък телефона на някой ресторант надолу по магистралата.
- Ще откриете, че всички телефони в радиус от няколко километра са повредени. - В гласа на Кийрън се долавяше неотложност. - Умолявам ви да не губите време. Фейд вече отведе брат ви при средоточието на лей-линиите. Мястото, където извършва жертвоприношенията си. Мястото, където възнамерява да го убие. Ако искате да спасите момчето, трябва да вземете оръжия и да тръгнете още сега.
Джулиън отвори вратата на стаята с оръжия.
- Всички да се въоръжат. Ако не сте в бойно облекло, преоблечете се. Диего, Кристина, на източната стена има бойни дрехи. Използвайте тях, така ще бъде по-бързо, отколкото да отидете в стаите си. Вземете които оръжия си поискате. Кийрън, ти стой ето тук. - Той посочи масата в средата на стаята. - Където ще мога да те виждам. Да не си помръднал или следващият нож, който хвърля по теб, няма да пропусне целта си.
Кийрън го изгледа. Мъничко от видимото му отчаяние като че ли се бе оттеглило и в погледа му имаше арогантност.
- Изобщо не се съмнявам - каза той и се приближи до масата, докато всички други се защураха наоколо, въоръжавайки се и обличайки бойни дрехи. Не дрехи за патрулиране, които бяха по-леки, а тежките тъмни униформи, които обличаш, когато очакваш да влезеш в битка.
Когато знаеш, че ще се биеш.
Бяха обсъдили набързо дали всички да отидат при средоточието, или поне Дру да остане в Института, ала тя се бе възпротивила яростно и Джулиън бе отстъпил - точно сега Институтът не изглеждаше особено безопасен с разбития окулус в библиотеката. Ако Кийрън бе проникнал оттам, кой знае кой още би могъл да влезе? Предпочиташе семейството му да му бъде пред очите. А и не можеше да каже нещо за възрастта на Дру - двамата с Ема бяха дори по-малки от нея, когато се биха през Тъмната война.
За сметка на това беше дръпнал Тай настрани и му беше казал да се държи надалеч от битката, защото е ранен и в това няма нищо срамно. Би могъл да се заключи в колата, докато те са в пещерата.
- Значи, според теб с нищо не мога да съм полезен в битка? - попитал го бе Тай.
- Не - отвърнал бе Джулиън и наистина го мислеше. -Само че си ранен и аз...
- Това е битка. Всички можем да бъдем ранени. - Тай го бе погледнал право в очите. Джулиън знаеше, че го прави заради него, защото помнеше думите му, че хората се гледат право в очите, за да покажат, че казват истината. - Искам да отида. Искам да бъда там, за да помогна на Тави, и искам ти да ми позволиш. Това искам и то би трябвало да има значение.
Сега Тай бе заедно с тях в стаята с оръжията. Огромно помещение без прозорци, всеки сантиметър от стените му бе покрит с мечове, брадви и боздугани. Имаше купчини с бойно облекло, колани за оръжие и ботуши. Една керамична купа беше пълна със стилита, а върху маса, застлана с покривка, бяха подредени серафимски ками.
Джулиън ги усещаше край себе си, неговото семейство и приятелите му. Знаеше, че Марк е наблизо и си събува обувките, за да ги смени с ботуши. Знаеше, че Ема е до масата и преглежда серафимските ками, които вече бяха кръстени и готови - някои напъха в колана си, а други раздаде на останалите. Усещаше присъствието й съвършено ясно, докато тя се движеше из стаята, сякаш бе стрелка на компас.