А най-ясно усещаше Тави, който бе някъде там и се нуждаеше от него. В тялото му бе стаен студен ужас, който заплашваше да изтръгне решимостта от костите му и да изцеди концентрацията му. Да го потисне, за да се съсредоточи върху онова, което се случваше тук и сега, бе едно от най-трудните неща, които бе правил някога. Отчаяно му се искаше нещата да бяха различни, да разполагаха с помощта на Клейва, да можеха да се свържат с Магнус и да поискат Портал.
Ала нямаше полза от невъзможни желания.
- Говори - сопна се той на Кийрън, докато сваляше един колан за оръжия от близкия рафт. - Тази черна светлина, каза, че била „елфическа магия". Черна магия ли имаше предвид?
Сега, когато Марк вече не го гледаше, Кийрън имаше отегчен и раздразнен вид. Облягаше се на масата в средата на стаята, внимавайки да не докосне никое от оръжията... не, ясно даваше да се разбере изражението му, защото те бяха остри или плашещи, а защото бяха нефилимски оръжия и поради това - отблъскващи.
- Въпросът е дали ще се появи върху картата на Клейва -разсъждаваше Тай, докато си слагаше бойни ръкавици. Вече беше облечен и очертанията на превръзката около прасеца му едва личаха под дебелата материя. - Онази, с чиято помощ Магнус следи използването на черна магия. Или и това е блокирано като мобилните телефони?
- Беше магия на тъмните феи, но не е черна магия - отвърна Кийрън. - Няма да се появи върху картата. Те бяха съвсем сигурни в това.
Джулиън се намръщи.
- Кои са „те"? Всъщност откъде знаеш толкова много за Малкълм?
- От Ярлат.
Марк се обърна и го зяпна.
- Ярлат? Какво общо има той с това?
- Мислех, че поне това си разбрал - измърмори Кийрън. -Ярлат и Малкълм действат заедно, още от нападението над Института преди пет години.
- Те са съюзници? - попита Марк. - Откога го знаеш?
- Съвсем отскоро - отвърна Кийрън. - Заподозрях нещо, когато той толкова яростно отказа да ти позволи да се върнеш в царството на феите. Толкова много искаше да останеш тук, че разигра целия онзи театър с бичуването, за да не се върнеш при нас. Тогава си дадох сметка, че в плана ди те изпратят в Института се крие нещо повече от опит да намерят убиеца, отнел елфически живот. Целта бе да попречат на семейството ти да се свърже с Клейва, докато не стане твърде късно.
Ема беше препасала Кортана на гърба си, а в ръката си стискаше серафимска кама; беше се вкаменила, лицето й бе замръзнало от потрес.
- Ярлат ми каза нещо, докато... докато ме бичуваше. Че ловците на сенки не знаят на кого да имат доверие. Ставало е дума за Малкълм, нали?
- Най-вероятно - отвърна Кийрън. - Малкълм е невидимата ръка, направлявала Последователите, и пак той е убил родителите ти преди пет години.
- Защо? - Ема беше като вкочанена. Джулиън до болка копнееше да отиде при нея. - Защо е убил родителите ми?
- Доколкото разбирам - каза Кийрън и в гласа му се прокрадна нотка на съжаление, - било е експеримент. За да види дали магията действа.
Ема беше занемяла, така че Джулиън зададе въпроса, който тя не бе в състояние да изрече.
- Какво искаш да кажеш с това, че е било „експеримент"?
- Преди години Ярлат бе един от елфите, които се съюзиха със Себастиан Моргенстърн. Освен това беше приятел на Малкълм. Както вероятно знаете, съществуват книги, които никой магьосник няма право да притежава, но които може да бъдат открити в някои нефилимски библиотеки. Некромантски произведения и други такива. Една от тях е Черната книга на мъртвите.
- Онази, за която се говори в стихотворението - обади се Дру. Въпреки че лицето й все още беше мокро от сълзи, тя вече беше в бойно облекло и грижливо сплиташе косата си, за да не й пречи. Сърцето на Джулиън се сви от болка, виждайки я такава. - „Черната книга търси да разгърнеш."
- Съществуват много черни книги - каза Кийрън. - Но Малкълм искал точно тази. След като Институтът бил прочистен от нефилимите, а Себастиан си тръгнал, Малкълм се възползвал от възможността да се вмъкне в библиотеката и да открадне книгата. Та кога друг път Институтът би останал неохраняван, с широко отворена врата? Взел книгата, намерил магията, която търсел, и открил, че за нея е нужно да бъде принесен в жертва ловец на сенки. Точно тогава твоите родители се върнали в Института, Ема.
- И той ги убил - довърши тя. - Заради една магия. - От гърдите й се откъсна горчив смях. - Подействала ли е поне?