- Не - отвърна Кийрън. - Провалила се и той захвърлил телата в океана, знаейки, че убийствата ще бъдат приписани на Себастиан.
- Ярлат ти е разказал всичко това? - Върху лицето на Марк се четеше подозрение.
- Проследих го в Двора на тъмните феи и чух какво им каза. - Кийрън се опита да срещне погледа на Марк, но той извърна очи. - Останалото научих, когато опрях нож в гърлото му. Малкълм трябвало да ви насочи в погрешна посока и да ви обърка, така че да не разберете какво прави... използвал Джони Рук за част от това. Искал да се заемете с разследване, което нямало да доведе до нищо. Присъствието на Марк щяло да ви спре да потърсите помощ от Клейва или Мълчаливите братя, защитавайки по този начин работата на Малкълм с Последователите, опитите му да възкреси мъртвата си любима. Когато свършел всичко необходимо, щял да отвлече един Блекторн, защото смъртта на някой с кръвта на Блекторн била последният ключ към заклинанието.
- Как може Малкълм да направи нещо такова? - попита Ливи с недоумение и ужас в гласа. - Той обича Тави... часове наред си играеше с него, носеше му играчки. Не би могъл да го убие. Не би могъл.
- Той е отговорен за дузина убийства, Ливи - напомни Джулиън. - Може би повече.
- Хората са повече от едно нещо - каза Марк и очите му се спряха за миг върху Кийрън. - Магьосниците също.
Ема все така стоеше с ръце върху серафимските ками. Джулиън изпитваше същото, което и тя, както винаги, сякаш сърцето й се отразяваше в неговото: изпепеляващ гняв, надигащ се над задушаващо чувство на отчаяние и загуба. Повече от всичко му се искаше да протегне ръце към нея, ала не смееше да го направи пред очите на всички.
Те щяха да разберат истината в мига, в който я докоснеше, щяха да отгатнат истинските му чувства. А не можеше да рискува това да се случи точно сега, не и когато сърцето му се гърчеше от страх за малкото му братче, страх, който не можеше да покаже, за да не обезвери останалите.
- Хората са повече от едно нещо - повтори Кийрън. - Ние сме повече от отделните ни постъпки, били те добри или лоши. - Очите му пламтяха, сребърно-черни, когато погледна към Марк. Дори и в тази стая, пълна с нефилимски вещи, необуздаността на Дивия лов и на царството на феите струеше от него като миризмата на дъжд или листа. Това бе същата необузданост, която Джулиън понякога долавяше у Марк - макар и да бе отслабнала, откакто той бе сред тях, тя все още се проявяваше в мимолетни проблясъци, като изстрели, зърнати отдалеч. За миг двамата му се сториха диви създания, несъвместими с онова, което ги заобикаляше.
- Стихотворението, написано върху телата - обади се Кристина. - Онова, в което споменава Черната книга. Според историята Малкълм го получил в Двора на тъмните феи.
- Така се разказва и в елфическата приказка - отвърна Кийрън. - Първоначално му казали, че неговата любима станала Желязна сестра, но по-късно Малкълм открил, че била убита от семейството си. Зазидана жива в гробница. Именно заради това потърсил краля на тъмните феи и го попитал дали съществува начин да върне някого от мъртвите. В отговор кралят му дал стихчето. То съдържало указания, само дето му отнело почти век, докато разбере как да ги изпълни и открие Черната книга.
- Ето защо библиотеката беше унищожена при нападението - каза Ема. - Та никой да не забележи, че книгата е изчезнала, ако някога реши да я потърси. Толкова много книги бяха изгубени.
- Но защо Ярлат е казал на Малкълм, че Последователите могат да убиват не само хора, но и елфи? - попита Ема. - Ако действително е заговорничел с Малкълм...
- Това бе нещо, което Ярлат искаше. Той има много врагове в Дворовете. Било е удобен начин да се отърве от някои от тях. Малкълм накарал своите Последователи да ги убият, а смъртта им никога не би могла да бъде проследена до Ярлат. Черно престъпление е елф да убие друг елф.
- Къде се намира тялото на Анабел? - попита Ливи. - Не е ли погребана в Корнуол? Не е ли била зазидана там... в „гроб край морски води"?
- Средоточията са места извън времето и пространството - обясни Кийрън. - Самото средоточие не е нито тук, нито в Корнуол, нито в което и да било истинско пространство. То е място между световете, също като царството на феите.
- Вероятно в него може да се проникне и от Корнуол... ето защо онези растения растяха около входа - каза Марк.
- А каква е връзката със стихотворението „Анабел Ли"? -попита Тай. - Името, приликите в историята... едва ли е просто случайност.
Тъмнокосият елфически принц поклати глава.
- Знам само това, което научих от Ярлат и което е част от елфическите предания. Дори не бях чувал името Анабел, нито за мунданското стихотворение.