- Лъжи? - извиси глас Малкълм. - Ти ли ще ми говориш за лъжи? Те ме излъгаха за Анабел. Казаха, че е станала Желязна сестра. Те всички ми наприказваха едни и същи лъжи: Магнус, Катарина, Теса. Елф бе този, от когото научих, че са ме излъгали. Елф бе този, който ми каза какво в действителност се е случило с Анабел. Ала дотогава тя отдавна бе мъртва. Семейство Блекторн бяха убийци на собствената си плът и кръв!
- Това е било преди поколения. Момчето, което си приковал към тази маса, никога не е познавало Анабел. Това не са хората, които са те наранили, Малкълм. Това не са хората, които са ти отнели Анабел. Те са невинни.
- Никой не е невинен! - изкрещя Малкълм. - Тя беше Блекторн! Анабел Блекторн! Тя ме обичаше, а те ми я отнеха... отнеха ми я и я зазидаха жива, и тя умря в гробницата. Те ми го причиниха, а аз не прощавам! Никога няма да простя! - Той си пое дълбоко дъх, полагайки видимо усилие да се овладее. - Тринайсет ръце на славата - заяви. - И кръвта на Блекторн. Това ще я върне от мъртвите и отново ще бъдем заедно.
Той се извърна от Даяна с лице към Тави и взе ножа, който лежеше на масата до главата му.
Напрежението в тунела бе неочаквано, безмълвно и експлозивно. Ръце посегнаха към оръжия. Пръсти се обвиха около дръжки. Диего вдигна брадвата си. Пет чифта очи се обърнаха към Ема.
Даяна се задърпа още по-отчаяно, докато Малкълм вдигаше ножа. Светлина отскочи от него, странно красива, огряла стиховете върху стената.
„Но безкрайна любов - непозната до днес..."
„Джулиън - помисли си Ема. - Джулиън, нямам избор. Не можем да те чакаме."
- Хайде - прошепна тя и те изскочиха от тунела: Тай и Ливи, и Ема, и Кристина, всички те; Диего се хвърли право към Малкълм.
За частица от секундата Малкълм изглеждаше изненадан. Ножът се изплъзна от пръстите му и тупна на пода; направено от мека мед, острието му се изкриви. Малкълм го изгледа за миг, а после отново вдигна очи към семейство Блекторн и техните приятели... и избухна в смях. Стоеше си насред защитния кръг и се смееше, докато те се втурваха към него... и един по един биваха запращани назад от силата на невидимата предпазна стена. Диего замахна с бойната си брадва и тя отскочи от въздуха, сякаш се бе ударила в стомана.
- Обградете го! - изкрещя Ема. - Не може да остане в защитния кръг завинаги! Обградете го!
Те се разпръснаха и наобиколиха защитните руни на пода. Ема се озова срещу Тай, стиснал нож в ръката си. Взираше се в Малкълм с особено изражение - смесица от недоумение и омраза.
Тай разбираше, че понякога хората се преструват и играят роли. Ала предателство с мащаби като това, което Малкълм бе извършвал в продължение на години, бе нещо раз-лично. Дори Ема не бе в състояние да го разбере, въпреки че имаше много по-ясна представа на каква измяна са способни хората, след като бе видяла как Клейвът изпраща Хелън в изгнание и изоставя Марк.
- Рано или късно, ще ти се наложи да излезеш от там -каза тя. - И когато го направиш...
Малкълм се наведе и вдигна изкривения нож от пода. Когато се изправи, Ема видя, че очите му имат цвета на две синини.
- Когато го направя, вие ще сте мъртви - процеди той и като се завъртя, протегна ръка към редиците на мъртвите.
- Въздигнете се! - провикна се той. - Въздигнете се, мои Последователи!
Разнесе се хор от стонове и скърцане и мъртвите Последователи започнаха да се изправят.
Не се движеха нито необикновено бавно, нито необикновено бързо, но за сметка на това го правеха с непоколебима решимост. Не изглеждаха въоръжени, ала когато наближиха голямата зала, Белинда, с празни очи и изкривена на една страна глава, се нахвърли върху Кристина. Пръстите й завършваха с хищни нокти и преди Кристина да успее да реагира, върху лицето й се проточиха кървави резки.
С вик на отвращение, Кристина отблъсна трупа на Белинда от себе си, прерязвайки гърлото му с ножа си.
Напразно. Белинда отново се изправи. Огромна безкръвна рана бе зейнала на врата й, ала тя отново замахна към Кристина. Преди да успее да направи повече от една крачка обаче, нещо сребристо проблесна във въздуха. Брадвата на Диего пропя и се стрелна напред, отсичайки главата на Белинда. Тялото се свлече на земята, макар че раната не кървеше, сякаш беше обгорена.
- Зад теб! - изкрещя Кристина.
Диего се завъртя рязко. Двама Последователи посягаха с хищни ръце към тях. Той описа светкавична дъга и брадвата му отсече главите и на двамата.
Зад Ема се разнесе шум. Тя пресметна къде се намира Последователят, който го беше издал, скочи, завъртя се и го повали с ритник. Беше къдрокосият кларинетист. Тя замахна надолу с Кортана, отделяйки главата от тялото му.