Спомни си как й беше намигнал в театър „Полунощ". „Дори не знаех името му", помисли си, а после отново се завъртя.
В пещерата цареше хаос. Точно както Малкълм бе искал, ловците на сенки бяха изоставили периметъра на защитния кръг, за да отблъснат Последователите.
Самият той не обръщаше никакво внимание на онова, което се случваше около него. Беше взел канделабъра с ръцете на славата и го бе отнесъл до масата. Постави го до главата на Тави, който продължаваше да спи с порозовели бузи.
Дру бе изтичала до Даяна и се мъчеше да й помогне да се изправи на крака. Когато един от Последователите се приближи към тях, тя се завъртя и го прониза с оръжието си. Ема я видя да преглъща, докато тялото рухваше, и си даде сметка, че Дру за първи път убиваше някого в битка... дори този някой вече да беше мъртъв.
Ливи се биеше великолепно, финтирайки и парирайки със сабята си, оттласквайки Последователите към Тай. Серафимската кама в ръката му грееше ярко и когато един русокос Последовател политна към него, той заби острието в тила му.
Разнесе се раздиращ, пращящ звук, когато серафимската кама срещна плът, и Последователят бе обхванат от пламъци. Той се олюля, дращейки горящата си плът, и се сгромоляса на земята.
- Серафимски ками! - изкрещя Ема. - Всички! Използвайте серафимските си ками!
Светлини лумнаха в пещерата и Ема чу гласове, призоваващи ангелски имена. Йофиил, Ремиел, Дума. През мъглата на сиянието Ема видя Малкълм с изкривения меден нож. Прокара ръка по него и той се изправи под пръстите му, така остър, както бе в началото. Малкълм допря върха на острието до гърлото на Тави и замахна надолу, съдирайки тениската с Батман на момченцето. Износеният памук се разтвори, разкривайки слабички, уязвими гърди.
Светът на Ема сякаш се отдръпна назад. В хаоса на пещерата тя все още се биеше, серафимската й кама лумваше, докато я забиваше в тялото на един Последовател, а после на втори, на трети. Телата им се трупаха около нея.
Опита да си проправи път през тях, да отиде при Тави и в този миг чу гласа на Джулиън. Обърна се рязко, ала не го видя никъде и въпреки това гласът му беше отекнал съвсем ясно в ушите й: Ема, Ема, дръпни се, настрани, далеч от тунела.
Тя отскочи встрани, избягвайки тялото на един от падналите Последователи, и в същия миг до слуха й достигна нов звук: тропот на копита. Нещо средно между вой и звън на огромна камбана отекна във въздуха и отскочи от стените, и дори Малкълм вдигна поглед.
Уиндспиър връхлетя от тунела. Джулиън го беше възседнал, заровил ръце в гривата му. Марк седеше зад брат си, стиснал колана му. Двамата почти се сляха в едно, когато Уиндспиър скочи.
Малкълм зяпна, когато конят се извиси във въздуха, pазбивайки защитната бариера. Докато Уиндспиър прелиташе над масата, Джулиън скочи от гърба му и падна тежко върху гладката каменна повърхност до Тави. Ема усети как неговата разтърсваща костите болка премина и през собственото й тяло.
Марк остана върху гърба на Уиндспиър, докато той прелиташе над масата и се приземяваше от другата страна на кръга. Разкъсан, кръгът започна да се гърчи като обляна в светлина змия, една по една руните лумваха и изчезваха.
Джулиън се изправяше на колене. Малкълм изръмжа и посегна към Тави... в същия миг, в който една фигура тупна от тавана и го повали на земята.
Беше Кийрън. Косата му блещукаше в синьо-зелено, същия морски цвят имаше и оръжието, с което замахна. Острието се спусна към гърдите на Малкълм, но той вдигна ръце. Тъмнолилава светлина изригна от дланите му и запрати Кийрън назад. Малкълм се изправи на крака с разкривено от омраза лице и замахна, за да направи Кийрън на прах.
Уиндспиър изцвили. Обърна се рязко, вдигна копита и ги стовари в гърба на Малкълм; незнайно как, Марк успя да се задържи на седлото. Магьосникът политна, а конят, с разширени алени очи, се изправи на задни крака и изпръхтя. Марк се вкопчи в гривата му и се приведе напред, протегнал другата си ръка към Кийрън.
- Хвани я - чу го да казва Ема. - Кийрън, хвани ръката ми.
Кийрън го направи и Марк го издърпа върху гърба на Уиндспиър. След това се обърнаха и препуснаха към групичка Последователи; конят ги разпръсна, а Марк и Кийрън довършиха живите мъртви с мечовете си.
Малкълм с усилие се изправи на крака. Бялото му сако сега бе щедро изцапано с пръст и кръв. Тръгна към масата, върху която Джулиън бе коленичил над Тави и дърпаше веригите, с които той бе окован. Защитният кръг около тях все още пращеше. Ема си пое дълбоко дъх и се втурна към масата, скачайки във въздуха.