Ема и Джулиън се спогледаха развеселено. Тай щракна с мишката и върху екрана се заредиха снимки. Лица на различна възраст, раса, пол. Всички до едно - отпуснати в смъртта.
- Само няколко убийства отговарят на профила - продължи Тай, видимо доволен от употребата на думата „профил". -През последната година е имало по едно на месец. Дванайсет, включително тялото, което Ема е намерила, както ни каза и тя.
- И нищо преди това? - попита Ема и Тай поклати глава. -Значи, има прекъсване от четири години след убийството на родителите ми. Който и да е той (ако действително е същото лице), е спрял, а после е започнал отново.
- Има ли нещо, което да свързва жертвите? - попита Джулиън. - Даяна каза, че някои от тях били елфи.
- Е, ние научихме всичко от новините на мунданите - отвърна Ливи. - Те няма как да знаят, нали така? Ако са били елфи от някой от Дворовете, са ги сметнали за хора. Що се отнася до връзката им помежду им, нито едно от телата не е било идентифицирано.
- Колко странно - обади се Дру. - Ами кръвта? По филмите идентифицират хората с помощта на кръв и ДНР.
- ДНК - поправи я Тай. - Е, според вестниците никое от телата не е било идентифицирано. Възможно е магиите, които са им направили, да са променили кръвта им. Или пък са се разложили прекалено бързо, като родителите на Ема. Това би ограничило информацията, която патолозите биха могли да извлекат.
- Има обаче и още нещо - добави Ливи. - Във всички статии се споменава къде са били открити телата. Отбелязахме ги на картата и открихме нещо общо.
Тай бе извадил една от играчките си от джоба - топка оплетени телове за почистване на тръби - и я разплиташе. Той имаше един от най-светкавичните умове, който Ема бе срещала някога, и му действаше успокояващо да прави нещо с ръцете си, за да освободи напрежението от тази бързина.
- Всички тела са били захвърлени върху лей-линии - заяви той и Ема ясно долови вълнението в гласа му.
- Лей-линии? - повтори Дру.
- Мрежа от древни магически пътища, които опасват света - обясни Малкълм. - Те усилват магиите, така че от векове насам долноземците ги използват, за да съдават входове към царството на феите и разни такива. Аликанте е построен на място, където се срещат лей-линии. Те са невидими, но някои са в състояние да се научат да ги виждат. - Той се намръщи, вперил поглед в компютърния екран, върху който бе отворена една от снимките на трупа край бар „Саркофаг". - Може ли да направите онова? Нали се сещате, където снимката става по-голяма?
- Да я увелича? - попита Тай.
Преди Малкълм да успее да отговори, на вратата на Института се позвъни. Не беше обикновеното пронизително позвъняване. Това прозвуча като гонг, отекнал из цялата постройка, разтърсвайки стъкло, камъни и мазилка.
Ема се изправи за частица от секундата.
- Аз ще отворя - каза и забърза надолу, още докато Джулиън се надигаше, за да я последва.
Искаше да бъде сама, макар и само за миг. Искаше да осмисли информацията, че убийствата са започнали със смъртта на родителите й. Началото бе поставено тогава. Майка й и баща й бяха първите.
Убийствата бяха свързани. Тя виждаше нишките, които започваха да се събират и да образуват мотив, който засега можеше да зърне едва-едва, ала въпреки това знаеше, че е истински. Някой бе извършил всичко това. Някой бе измъчвал и убил родителите й, издълбал бе скверни символи върху кожата им и ги бе захвърлил в океана, за да се разложат. Някой бе взел детството на Ема, срутил бе покрива и стените на къщата на нейния живот и я бе оставил беззащитна и зъзнеща.
И този някой щеше да си плати. „Отмъщението е студен другар, с когото да делиш възглавницата си", бе казала Данна, ала Ема не го вярваше. Отмъщението щеше да върне нъздуха в дробовете й. Отмъщението щеше да й позволи да мисли за родителите си, без в стомаха й да ляга ледена буца. Щеше да е в състояние да сънува, без да вижда удавените им лица и да чува виковете им за помощ.
Стигна до входната врата на Института и отвори. Слънцето тъкмо бе залязло. На прага стоеше мрачен на вид вампир и държеше няколко наредени една върху друга кутии. Приличаше на тийнейджър с къса кестенява коса и лунички, ала това не означаваше нищо.
- Пицата ви - оповести той с тон, от който човек можеше да предположи, че повечето от близките му роднини току-що бяха умрели.
- Сериозно? - каза Ема. - Малкълм не си измисляше? Наистина доставяш пици?
Вампирът я погледна безизразно.
- Защо да не доставям пици?
Ема се разтършува по малката масичка до вратата, където обикновено държаха пари в брой.