- Не знам. Ти си вампир. Мислех си, че имаш по-хубави неща за правене в живота. He-живота. Както и да.
Вампирът изглеждаше оскърбен.
- Знаеш ли колко трудно се намира работа, когато на картата ти за самоличност пише, че си на сто и петдесет години и можеш да излизаш единствено нощем?
- Не знам - призна Ема и пое кутиите. - Не съм се замисляла за това.
- Нефилимите никога не го правят.
Докато той прибираше една петдесетачка в дънките си, Ема забеляза, че е облечен в сива тениска, на която пишеше PC.
- PC? - попита тя и лицето му светна.
- Реликвите на смъртните. Музикална група от Бруклин. Чувала ли си за тях?
Да, чувала бе. Саймън, най-добрият приятел на Клеъри и неин парабатай, свиреше в тази група, докато беше мундан. Ето как групата бе взела името на трите най-свещени предмета в света на ловците на сенки. Сега Саймън също бе ловец на сенки и Ема се зачуди как ли се чувства от това, че бандата му бе продължила без него. Че всичко бе продължило без него.
Докато се качваше по стълбите, Ема си мислеше за Клеъри и останалите от Института в Ню Йорк. Клеъри бе открила, че е ловец на сенки, когато бе на петнайсет години. Имало бе време, в което си бе мислила, че ще води живот на мундан. Беше го споменавала пред Ема по начина, по който човек би говорил за път, по който не е поел. Тя бе пренесла голяма част от себе си в живота си на нефилим, включително и най-добрия си приятел Саймън. Ала би могла да направи и друг избор. Би могла да бъде мундан.
Внезапно на Ема й се прииска да си поговори с нея, да я попита какво би означавало това. Саймън бе най-добрият приятел на Клеъри през целия й живот, досущ както Джулс бе нейният. След това, когато Саймън бе превърнат в ловец на сенки, двамата бяха станали парабатай. Какво се бе променило, запита се Ема. Какво бе усещането да преминеш от най-добър приятел към парабатай, без цял живот да си знаел, че ще го направиш. Каква бе разликата?
И защо самата тя не знаеше отговора на този въпрос?
Когато се върна в стаята с компютъра, завари Малкълм до бюрото, а виолетовите му очи пламтяха.
- Виждате ли, изобщо не е защитен кръг - тъкмо казваше той, но млъкна, когато Ема прекрачи прага. - Пица!
- Не може да е пица - възрази Тай, взирайки се объркано в монитора. Дългите му пръсти почти бяха разплели топката от телове; когато свършеше, отново щеше да ги оплете и да започне отначало.
- Добре, достатъчно - намеси се Джулиън. - Ще си вземем почивка от убийства и профили, за да вечеряме. - Пое кутиите от Ема, отправяйки й благодарен поглед, и ги сложи на малката масичка. - Не ме е грижа за какво искате да разговаряте, стига само да не включва убийства и кръв. Каквато и да било кръв.
- Ама това е вампирска пица - изтъкна Ливи.
- Без значение - отсече Джулиън. - На дивана. Сега.
- Може ли да си пуснем някой филм? - Малкълм прозвуча почти като Тави.
- Може да си пуснем филм - отвърна Джулиън. - А сега, Малкълм, изобщо не ме интересува дали си върховният магьосник на Лос Анджелис, или не. Донеси си задника тук.
Вампирската пица се оказа учудващо вкусна. Ема много бързо реши, че изобщо не я интересува какво има в соса. Миши глави, задушени човешки части, все едно. Лицата беше страхотна. Имаше хрупкава коричка и точно толкова прясна моцарела, колкото бе необходимо. Тя облиза сиренето от пръстите си и направи физиономия на Джулс, който имаше отлични маниери на хранене.
Филмът бе доста по-объркващ. Очевидно бе за мъж, който държеше книжарница и бе влюбен в някаква известна жена, само че Ема не познаваше никой от двамата и не бе сигурна дали би трябвало. Кристина гледаше с разширени от учудване очи, Тай си сложи слушалките и затвори очи, а Дру и Ливи, седнали от двете страни на Малкълм, го потупваха нежно, докато той плачеше.
- Любовта е прекрасно нещо - заяви той, когато мъжът на екрана се втурна в трафика.
- Това не е любов. - Джулиън се облегна в дивана. Примигващата светлина от екрана играеше върху кожата му, придавайки й непознат вид, добавяйки петънца от мрак върху гладките бледи места и осветявайки сенките под скулите и в ямичката на шията му. - Това са филми.
- Дойдох в Лос Анджелис, за да върна любовта - каза Малкълм с печални тъмновиолетови очи. - Във всички велики филми се разказва за любов. Изгубена, намерена, унищожена, възвърната, купена, продадена, издъхваща и раждаща се любов. Обичам филмите, ала те забравиха какво е важно. Експлозии, ефекти - не това беше важно, когато за първи път дойдох тук. Да осветиш цигарения дим така, че той да заприлича на небесен огън, а жените - на ангели, ето какво имаше значение тогава. - Малкълм въздъхна. - Дойдох, за да въздигна истинската любов от мъртвите.