— Не си давай зор, Кастелано, остани тук и учи за двама ни. Имам нужда да си възвърна кръвообращението в главата.
Той се втурна надолу по стълбите към подредените един до друг шест на брой автомати, всеки от които предлагаше продукти със съмнителна хранителна стойност. По това време на нощта те сякаш му се мръщеха. И вероятно беше така, защото всичките бяха празни — дори автоматът за цигари.
Докато се качваше бавно по стълбите, Барни се опита да си спомни кой на етажа има кафеварка. Ама, разбира се, Ланс Мортимър без съмнение има две.
Той почука на вратата. Нямаше отговор. Може ли да е заспал? Когато и след второто по-силно почукване никой не му отговори, Барни натисна бравата. Беше отворено. И Ланс Мортимър беше там, излегнат в луксозния си стол, облегнал глава назад със затворени очи и със слушалки: Слушалки? Толкова ли се е преучил, че слуша музика в такава нощ! Той се приближи и леко чукна Ланс по челото.
— Има ли някой вкъщи? — весело попита той. Ланс отвори очи и откри едното си ухо.
— О, д-р Ливингстън. Къде се беше скрил?
— В стаята си като всички останали. Учех проклети те химически структури. Защо и ти не правиш същото? Или не възнамеряваш да се явиш утре на изпит?
— Какво сте се подпалили всичките? Няма нужда от паника.
— Може би, но не мислиш ли, че има нужда от учене?
— Но аз уча, стари приятелю, уча. Чуй…
Барни неохотно постави слушалките на главата си. За свое учудване чу гласа на Ланс, който изброяваше някои метаболични загадки, върху които щяха да ги изпитват на другата сутрин.
— Просто си слушам касетките — обясни Ланс, — така че, дори да заспя, мозъкът ми ще продължи да абсорбира информацията подсъзнателно.
— Ланс, ти си страшен чешит.
— Ами такъв съм си — усмихна се съседът му. — Съжалявам, че нямам втори запис да ти заема, но едва вчера успях да си купя това-онова от магазина „Акустикъл Рисърч“ в Кеймбридж. Мога ли да ти помогна по друг начин?
— Ами, да. Имаш ли нещо, което съдържа кофеин?
-Кафе, чай или кола?
— Кола, ако може две, стига да имаш достатъчно.
— Вземи си — отвърна Ланс, като посочи хладилника. — Има и малко камамбер, може би ще ти хареса.
Той се облегна назад и се върна към записа на лекцията.
Когато Барни се върна в стаята си, Лора се беше проснала в леглото му. И спеше дълбоко.
Барни погледна тъмните кръгове около очите ѝ и реши, че почивката ѝ е нужна повече от всичко друго. Седна на бюрото си и продължи да учи още половин час. Но беше прекалено изтощен вече.
Погледна отново към Лора. Тя беше съвсем неадекватна, щеше да бъде жестоко да я буди. Той си събу обувките, хвана едно одеяло, нави един дебел пуловер на възглавница, сви се на пода и моментално заспа.
Неизвестно кога, по някое време между късна нощ и ранна утрин, Лора изведнъж се събуди. Трябваха ѝ няколко секунди, за да осъзнае къде се намира. После видя заспалия на пода Барни и се усмихна, Изглеждаше толкова спокоен. Събра си тетрадките и щеше да си тръгне, но погледът ѝ се спря на бюрото му. Беше забравил да си навие будилника. Тя го нагласи да звънне в седем и излезе на пръсти в коридора, като затвори тихо вратата.
Под някои врати светеше. Всъщност една от тях беше широко отворена. Ланс Мортимър sans36 слушалки чертаеше диаграми на бюрото си. Той вдигна поглед, когато тя мина.
— Здрасти, Лора — ухили се той. — Как е Барни?
— Спи — отвърна тя сериозно.
— Щастливец — цинично отбеляза Ланс.
Тя го погледна, прекалено уморена, за да се ядоса, и прошепна:
— Да ти го натаковам, Мортимър.
Беше стигнала до стълбището, когато чу отговора на колегата си:
— Когато пожелаеш, Лора, когато пожелаеш.
Те седяха с мътни очи и дъвчеха моливите си или развиваха язви, очаквайки въпросчетата на професор Пфайфър. Къркорещите им стомаси и пулсиращите слепоочия съвсем не се успокояваха от слабия фалшив тенор на Питър Уаймън, който си тананикаше „О, каква приятна утрин“.
Добрият професор не ги разочарова. Макар че се отнасяше до началната работа върху метаболизма на наскоро спечелилия Нобелова награда сър Ханс Кребс, първият въпрос все пак не беше от този свят:
Представете си, че живеете на планетата Сатурн. Възпроизведете цикъла на Кребс, като замените кислорода с азот. Начертайте пълната схема.
Втората част беше (по думите на Пфайфър) „малко по-сладка“. Ставаше дума за гликонеогенеза. С други думи, трансформацията на захарта при задоволяване нуждите на организма.
Ако имате пет молекули глюкоза, колко АТФ и колко фосфат ви е нужен, за да произведете гликоген? Колко въглероден двуокис ще произведете?
Илюстрирайте фазите при формулиране на отговора си.