Когато видяха крематориумите, в които превръщали човешките същества в пепел и дим, Бенет остана поразен от пълното безсмислие на всичко това — в ограничения спектър на човешките емоции нямаше такива, с които да се обяснят действията на нацистите.
Обиколката им отне близо три часа. Върнаха се в щаба малко след дванадесет. Генералът съобщи, че обядът ще е готов в един, и разпусна хората. Докато всички се разотиваха, Линк изчака Шелтън и го попита:
— Сър, разбрах, че сте заловили двама надзиратели. Какво ще ги правите?
— Убеден съм, че които оцелеят, трябва да бъдат изпратени на съд.
— Как така „които оцелеят“?
— Ами — подхвана генералът привидно равнодушно, — понякога затворниците първи се докопват до тях. Няма да повярвате, но дори най-слабите и болнавите намират сили да ги разкъсат на парчета, преди да сме ги спрели.
— А опитвате ли се да ги спрете?
— Разбира се, Линк — и след това добави по-тихо: — Обаче не се престараваме.
Точно тогава Линк чу как някой вика обезумяло:
— Полковник, моля ви, чакайте, сър, моля ви.
Обърна се и видя, че към него запъхтяно куцука Хершел, а очите му горят от вълнение.
— Моля ви, полковник Бенет, трябва да ми помогнете. Моля ви! За Хана, за жена ми е…
— Откри ли я?
Хершел кимна и изрече на един дъх:
— Тя е при лекарите. Трябва да помогнете. Елате бързо, моля ви!
Линк опита да го успокои:
— Няма страшно, след като вече я лекуват…
— Не, не. Не разбирате. Не я лекуват. Ще я оставят да умре. Моля ви, елате!
Когато наближиха сградата на болницата, Линк и Хершел видяха отвън проснати на носилки болни, които чакаха реда си да бъдат внесени вътре. Откъм сградата се носеше острата, проникваща навсякъде миризма на дезинфектанти.
Вътре беше истинска лудница, писъците на болните се сливаха със заповедите на лекари и сестри, които крещяха един на друг. Линк откри бързо главния лекар.
Подполковник Хънтър Ендикът, ръководещ медицинските операции, беше висок мъж с очила и с бяла кожа. С изключително бяла кожа, тъй като беше от Джаксън, Мисисипи. Беше и изключително зает. Не можеше да си позволи да пилее време в празни приказки с някакъв си негър, пък бил той и офицер.
Докато Хершел плещеше обезумяло зад гърба му на немски, Линк запита със спокоен тон за състоянието на жената на бившия затворник. Отговорът на Ендикът беше по-скоро хаплив, отколкото вежлив:
— Опасявам се, че е категоризирана — обясни той сухо. — А сега моля да ме извините, но имам да спасявам хора.
Докторът понечи да се обърне и първата реакция на Линк беше да го сграбчи за ръкава. Но той я потисна и само изкрещя:
— Какво, по дяволите, значи категоризирана.
— Слушайте, казах ви вече, че съм много зает…
— Ще разрешите ли да ви напомня — издума Линк тихо, но твърдо, — че съм ви старши по чин. И ви заповядвам да ме осведомите за съпругата на този човек.
Ендикът въздъхна:
— Слушам, полковник — натърти той. — Категоризирана е термин, който употребяваме за класифициране на ранените. Няма защо да ви обяснявам колкo са болните тук, че всеки е вече заразен от тиф или в най-скоро време ще го пипне. Категоризирали сме пациентите в три групи — С, ПС, НС. Предполагам, че ще ви прозвучи жестоко, но в първата група са така наречените „спасяеми“, във втората — „полуспасяемите“, а в третата — тези, които по наша преценка са неспасяеми. Опасявам се, че съпругата на този човек спада към последната категория.
— Защо, какво ѝ е?
Докторът поклати глава:
— Наистина не мисля, че искате да чуете това, полковник. Сигурен съм, че и съпругът ѝ не желае.
— Грешите, Ендикът — Линк хвърли поглед към Хершел и настоя: — В този момент той може да понесе всичко.
— Е, както желаете — въздъхна докторът примирено. Встрани от тях имаше празна количка, използвана някога за пренасяне на… не искаха да мислят за какво. Ендикът седна мълчаливо на нея, а те останаха прави. Той продължи:
— А сега, господа, слушайте внимателно. Като се има предвид, че това е концентрационен лагер, мястото е снабдено с изключителна медицинска апаратура. Но не за нуждите на затворниците, а за опитите на нацистките „учени“. Докторите тук използвали концлагеристите вместо морски свинчета, за да провеждат с тях експерименти — замълча, за да попият думите му в съзнанието им. — Слушал съм непълни съобщения за други лагери и зная, че част от тези „изследвания“ са били жив садизъм. Но така нареченият доктор Щенгел, ръководил операциите тук, смятал, че работи за напредъка на медицината или нещо подобно. Убивал, измъчвал и осакатявал уж за доброто на човечеството. Както и да е, този мръсник получил заповед от Берлин да изнамери нещо по-добро от сулфамидите за лечение на венерическите болести. Разбирате, че и супермените могат да си лепнат гонорея — усмихна се той накриво, а Линк и Хершел само кимнаха. — Та този кучи син Щенгел бил педант и водел най-подробен отчет за всичко — ето как знаем в детайли онова, което са правили с жената. На двадесет и осми март ѝ инжектирали интравагинално Найсерия гонорея42.