Студентите се разсмяха одобрително.
— Нали ти казах — прошепна Ланс на Барни, — наистина е симпатяга.
— Има доста черно чувство за хумор.
— Ами нали е патолог.
— В зората на медицината — поде отново Бойд, — смятали, че болестите се причиняват от зли духове, невидими за окото. В края на XVIII век обаче въведените от Ван Льовенхук подобрения в микроскопа започнали да се прилагат в практиката и станало ясно, че духовете имат форма, размери и подвижност. Започнали да ги наричат с различни имена: „бактерии“ — термин, изведен интересно от гръцко-римската дума за подвижна пръчица, „вируси“ — от латинската дума за отрова, „фунги“ — от гръцката дума за сюнгер или латинската за гъба, както предпочитате, или най-общо — просто „микроби“. Сред първите съвременни бляскави рицари, убили невидимите змейове със също толкова невидимите си саби, бил Луи Пастьор. Многобройните му победи включват ваксината срещу антракса по животните, ваксината срещу бяс по хората, да не говорим за пастьоризацията на млякото. Французите, които с любовта си към алкохола издигат цирозата на черния дроб до нивото на изкуство, останали поразени от откритието на Пастьор, че ферментацията при производството на вино и бира се предизвиква всъщност от доброкачествени микроскопични клетки — дрожди. Оттук виждаме, че и микробите понякога могат да бъдат полезни. Във всеки случай фронтовата линия била установена. Мик робите били врагът — съобразителен, коварен, безмилостен, способен на безброй превъплъщения. Учените-медици били „добрите“, яхали бели като левкоцити коне и с очите си като с микроскоп претърсвали привидно невидимия свят за следи от врага. Трябва ни един Омир или поне „Оксфордския справочник по медицина“, за да отдадем дължимото на всички герои в тази вековечна борба. Ще възпеем ли сър Джоузеф Листер, вдъхновения от Пастьор англичанин, който прозрял очевидната за всички днес истина, че в операционните зали не бива да има микроби? Великото му постижение е обезсмъртено далеч по-скромно от това на Пастьор в препарата, познат на всички, страдащи от неподходящ за целувки дъх — „Листерин“. Никоя епопея на антисептичните средства не може да пропусне мис Флорънс Найтингейл, която почти саморъчно строявала военни и цивилни в санитарен ред. Да споменем и Ерлих, изстрелял вълшебния куршум в сифилиса. Не питайте за кого, била Нобеловата камбана — била е за него през 1908 година.
След тези думи професорът понижи глас и принизи стила си:
— И нека се надяваме, че ще бие и за някого в тази стая. Както моето поколение стана свидетел на победата на Джонас Салк над детския паралич, може би някой от вас ще отърве човечеството от друга напаст.
Това беше веруюто на Медицинския факултет в Харвард. За това бяха предопределени.
Общоприета, макар и груба, е метафората, че за да станеш лекар, трябва бая да нагазиш в лайната.
През втория семестър първокурсниците откриха, че въвеждането им в професията включва буквално работа с изпражнения. Нещо повече, направо с техните собствени.
Бактериологията въвежда студента в необятното разнообразие от микроорганизми в цялото тяло, най-вече във фекалиите и слюнката. „Ако щете — предупреди ги професорът, — десет пъти на ден да си миете зъбите, в устата ви пак ще пъплят близо сто милиарда бактерии.“
Първото лабораторно занятие беше да проведат бактериологичен анализ на фекалии. Разделиха ги по двойки, като задължение на единия партньор беше да достави материала.
За да има пълна демокрация, избраха лабораторните двойки по азбучен ред. Барни очакваше, че ще изпълнява неприятното задължение заедно с добрия си приятел Бенет, тъй като предположи, че имената „Ландсман, Бенет“ и „Ливингстън, Барни“ ще бъдат едно до друго в списъка на групата. Съвсем забрави, че между тях беше „Лазаръс Сет“45.
Барни познаваше Сет само по физиономия. Беше слабичък попрегърбен младеж с очила и със зле поддържана светлоруса коса. Седеше на първия ред на всички лекции и изписваше страница след страница като обезумял, но никога не вдигаше ръка нито задаваше въпроси по време или след това занятие.
Когато се срещнаха на масата, Барни откри, че Сет е дори по-нисък и слаб, отколкото изглеждаше на пръв поглед. Всъщност телосложението му напомняше много на Барни за известните рекламки с Чарлз Атлас от комиксите в детството му. Сет би могъл да позира за някой от хилавите „44 — килограмови сополанковци“, в чиито лица хулиганът на брега не спира да рита пясък.
45
„Lazarus“, понеже се пише със „/“, идва при азбучна подредба след „Langsman“ и преди „Livingston“ — П.пр.