— Можеш да си идваш за Коледа и за ваканциите — предложи Хершел и побърза да добави: — А ако не ти хареса, ще се върнеш у дома веднага.
— Съгласен ли си просто да опиташ за малко? — попита ласкаво Хана.
Притеснен и раздвоен, Линк погледна Елва. Тя се обърна към семейство Ландсман:
— Мисля, че това е въпрос, който трябва да обсъдим насаме с внука ми. Бихте ли ни оставили сами за известно време?
Хершел и Хана единодушно се съгласиха.
— Ако нямате нищо против, ще наминем пак утре сутринта — предложи Хана.
— Така май ще е най-добре. Искам да се помоля на Бога за отговор, а и двамата трябва да се вслушаме в сърцата си.
— Хершел, да не си се побъркал? Или може би забравяш, че вече не си богат? Накара хубавото момченце да замечтае за частни училища, за частни учители даже. Откъде ти дойде това на ума? Знаеш, че имаме bubkes в банката.
— Знам — отвърна той полугласно, — но толкова ми се иска да го направя, че съм готов да дам всичко…
— Скъпи, осъзнай се, ние нямаме нищо.
Извървяха две крачки, преди Хершел да отговори:
— Аз имам, Хана.
— Какво?
— Едно нещо ми е останало и бих го жертвал заради Линкълн Бенет — замълча и после рече: — Собственото ми достойнство.
Хана схвана мигновено:
— Значи ще отидеш при Щефан?…
Хершел сви рамене, полусмутен, полусъкрушен:
— Зная, че някога решихме да не му ставаме длъжници, защото да приемем парите му, би означавало да приемем и ценностната му система. Но…
И тогава изплю камъчето:
— Преди два месеца Щефан откри на наше име банкова сметка и внесе двайсет хиляди долара. Каза, че е жилищен влог. Не съм ти споменал, понеже нямах намерение дори да ги докосна — погледна жена си и продължи: — Но, Хана, двайсет хиляди могат да осигурят на Линкълн цялото му следване в колеж. Е, смяташ ли, че си струва да загубя достойнството си заради това?
Тя го погледна с обич и отвърна:
— Нищо няма да изгубиш, скъпи. И двамата ще спечелим нещо много ценно — тя обви с ръце врата му и го целуна. — Само се моли момчето да се съгласи.
Бяха твърде напрегнати, за да закусват, затова обиколиха пеша Милсбърг и накрая седнаха на една пейка на централния площад, тъкмо пред „паметно табло“ с имената на местните войници, загинали през Втората световна война. Списъкът бе увенчан от звездното знаме, кръстосано с флага на Конфедерацията.
— Той никога няма да дойде с нас — въздъхна Хана песимистично.
— Защо мислиш така?
— Погледни паметника и виж чие име е най-отгоре. Хершел се взря в списъка пред себе си. Сред всички мъже, загинали през войната, с най-висок чин беше полковник Линкълн Бенет. Смъртта му бе спечелила уважението, което цял живот му бяха отказвали.
В уречения час се върнаха и седнаха притеснени срещу момчето и баба му. Най-сетне Хана събра кураж и попита:
— Реши ли вече, Линк?
Момчето отговори с друг въпрос:
— Ами приятелите ми? Нали там няма да познавам никого. Няма да има с кого да играя.
Хершел отговори откровено:
— Мога само да те уверя, че ще направим всичко възможно да ти намерим нови другарчета.
— А междувременно, ако се почувстваш самотен, ще можеш да се обаждаш на баба си или на съучениците си — предложи Хана.
— Съжалявам, госпожо, ама не мога. Тук няма телефон.
— Но можеш да пишеш — подчерта Елва. — Татко ти никога не е звънял от Европа и все пак поддържахме връзка през цялото време.
— Нещо друго притеснява ли те, Линк? — попита Хана.
Той кимна:
— Ами ако… ви разочаровам?
— Има само един начин да ни разочароваш — отвърна Хана категорично: — Ако не дойдеш с нас.
Замълчаха и момчето погледна баба си. Елва заговори от името на двамата:
— Ние смятаме, че желанието на баща му би било да дойде с вас.
На Хершел му се прииска да скочи от радост, но каза само:
— Чудесно! С жена ми ще останем тук, докато уредим практическите страни на въпроса — а на момченцето каза с топлота: — Обещавам ти, че няма да съжаляваш.
Семейство Ландсман си тръгнаха опиянени от надежда, а Линк остана сразен от грандиозните мащаби на решението си.
— Хершел, да не си откачил? Искаш да кажеш, че в Кливлънд няма достатъчно shvartzes51, та ще внасяш от Юга?
— Щефан… искам да кажа, Стив, забранявам ти да говориш така.
След като откри наблизо хотел, в който можеха да отседнат за през нощта, Хершел позвъни на брат си в Кливлънд, за да го попита дали адвокатът му може да провери какво трябва да направят по законен ред.
Стив не беше никак ентусиазиран от цялата работа:
— Слушай, Хершел, бъди разумен. Зная, че с Хана искате дете. Ще ви намерим тук някое. Какво говоря, две ще ви намерим. Три да искате, и три ще уредим.