— Аз искам точно това момче — каза натъртено Хершел Ландсман.
— Добре де, добре. Адвокатът ми ще проучи подробностите и утре сутрин ще ви се обадя — и той завърши с последно напътствие: — И да не ми се сърдиш после, като не те приемат в градския клуб.
Адвокатът — младеж, завършил неотдавна право в северозападните щати — се отнесе по-благосклонно към намерението на семейство Ландсман. Съществуваше, разбира се, проблемът с майката, на която все още de jure52 принадлежеше правото на попечителство над детето. Но съдейки по всичко, което научи за Лорейн, той не предвиждаше никакви трудности на този фронт.
Лесно щяха да докажат, че възрастната мисис Бенет е била родителят de facto53 и следователно на нея се полагаше да прехвърли попечителството над младия Линк на семейство Ландсман.
Оставаха само няколко незначителни уточнения, за които бе необходима консултация с адвокатска кантора от щата Джорджия.
— Това, с което сте се захванали, е чудесно! — възкликна искрено адвокатът в края на първата им консултация по телефона.
„О, да — призна Хершел наум, — зная, че поне за нас е чудесно.“
Една вечер седмица по-късно завари Хана да плаче.
— Какво има, любов моя?
— Не мога да повярвам — промълви тя, — ще имаме дете вкъщи!
Отначало записаха момчето в местното общинско училище. Когато откриха колко е изостанал по четене и смятане, наеха му частни учители — по три часа всеки следобед.
Линк, изглежда, нямаше нищо против. Жаждата му за знания беше неутолима. И все пак, призна той на Хершел по време на един от техните „задушевни“ разговори, ужасно му липсваха баба му и баскетболът. Хершел не беше в състояние да стори нищо по първия въпрос, но определено можеше да разреши втория. След двадесет и четири часа върху гаража бе инсталирана баскетболна дъска с мрежа.
Въпреки това семейство Ландсман продължаваха да се тормозят от опасението, че претоварват Линк.
— Мислиш ли, че се преуморява? — попита Хершел един късен следобед. Беше си дошъл рано от офиса, а Линк все още не излизаше от стаята на втория етаж, където имаше урок по английски с мис Олсъп. — Някой ден може да ни намрази, че го държим затворен през цялото време с допълнителни уроци.
— Не, честно — увери го жена му. — Мисля, че му е приятно. В погледа му има ентусиазъм. Той иска да учи.
— Точно така, искам!
Обърнаха се. Линк току-що беше влязъл.
— Наистина ми харесва да уча. Дори бих се съгласил да имам уроци и в неделя. Така по-бързо ще настигна другите.
— А после? — попита със задоволство Хершел.
— После ще ги надмина — отвърна весело и самоуверено момчето.
Следващото лято кандидатства в частната гимназия в Шейкър Хайтс. Не беше обичайното време за прием, но директорът склони под натиска на настойчивите родители, препоръките от държавни и частни учители, да не говорим за телефонното обаждане от местния член на Конгреса (Стив уреди неохотно този номер). Но най-силно го впечатлиха умствените способности на момчето. Линк се представи удивително добре на проведените специално за него изпити. Никой не би повярвал, че само допреди месеци беше почти неграмотен.
Нещо повече, директорът на отдел „Прием“ намекна, че това ще е един вид интересен експеримент — цветнокож младеж сред снежнобялата маса ученици.
— Нещо като чуждестранен ученик, бих казал.
— Точно така — съгласи се директорът. — А и ще убием с един куршум два заека.
— Как така?
— Младежът не само че е цветнокож, но и настойниците му са евреи. С това ще сложим край на някои от оплакванията напоследък.
Те едва ли предполагаха колко важно щеше да се окаже решението им да приемат Линкълн Бенет младши. Както бе предрекъл, след като настигна съучениците си, Линк продължи да върви напред. Още следващия срок се наложи да го прехвърлят в по-горен клас по английски, математика и естествени науки.
И това далеч не беше всичко.
За никого не бе изненада, че Линк стана най-добрият спортист на училището. Напълно естествено. Както треньорът обясни на директора, хората от неговата раса имат превъзходство във всички спортове, включително спринтовите дисциплини и високия скок.
Отначало другите ученици се отнасяха с него като с извънземно, но един по един Линк очарова всички. Имаше, разбира се, неловки моменти. Като танците с момичетата от „елитните“ училища например. След няколко неприятни инцидента директорът тактично реши, че ще е по-добре Линк да не участва в подобни мероприятия.
Линк се стараеше да прикрие обидата си от другите ученици, най-вече от атлетите, които го приемаха с готовност в отбора си, но не и в домовете си. Заставаше пред огледалото и репетираше изражение на безучастност, с което да посреща и да понася честите унижения.