Выбрать главу

Старшият стажант-лекар погледна Пейдж и се усмихна.

— Добра работа.

— Благодаря. — Тя се обърна към д-р Баркър.

— Твърде бавно — изръмжа той.

И излезе от операционната.

Пейдж бе благодарна за времето, когато д-р Баркър не беше в болницата, а се занимаваше с частната си практика. Тя каза на Кет:

— Един ден далеч от него се равнява на седмица отдих.

— Ти май наистина го мразиш, а?

— Той е блестящ лекар, но ужасен човек. Забелязала ли си как характерите на някои хора отговарят на имената им? Ако доктор Баркър2 спре да лае по другите, ще получи удар.

— О, само да видиш някои от хубавците, които аз трябва да търпя — разсмя се Кет. — Всички си мислят, че са Божи дар за мацките. Щеше да е страхотно, ако на света изобщо нямаше мъже!

Пейдж я погледна, но нищо не каза.

Пейдж и Кет отидоха да видят Джими Форд. Той все още беше в кома. Чувстваха се безсилни. Кет въздъхна.

— По дяволите, защо се случва точно на свестните момчета?

— Де да знаех.

— Смяташ ли, че ще оживее?

Пейдж се поколеба.

— Направихме всичко възможно. Оттук нататък е Божа работа.

— Странно. Аз пък си мислех, че ние сме Бог.

На другия ден Пейдж тъкмо тръгваше на визитация начело на следобедния екип, когато старшият стажант-лекар Каплан я спря в коридора.

— Днес извади късмет — ухили се той. — Ще развеждаш нов студент по медицина.

— Така ли? — Да, ПИ.

— Какво значи ПИ?

— Племенник идиот. Съпругата на доктор Уолас има племенник, който иска да стане лекар. Изхвърлили го от последните два медицински института. Всички трябва да го търпим. Днес е твой ред.

— Нямам време за подобни неща. Затънала съм до… — простена Пейдж.

— Нямаш никакъв избор. Бъди добро момиченце и доктор Уолас ще ти пише червена точка. — И Каплан се отдалечи.

Пейдж въздъхна и се отправи към новите стажант-лекари. „Къде е този ПИ?“ Тя погледна часовника си. Закъсняваше вече три минути. „Ще го почакам още минута — реши Пейдж — и после да върви по дяволите.“ Тогава го видя — висок, строен мъж, който бързаше по коридора към нея.

Той се доближи до Пейдж, леко задъхан, и рече:

— Извинете ме. Доктор Уолас ме помоли да…

— Закъсняхте — прекъсна го Пейдж остро.

— Зная. Съжалявам. Задържаха ме в…

— Няма значение. Как се казвате?

— Джейсън. Джейсън Къртис.

Беше облечен в спортно сако.

— Къде ви е престилката?

— Престилката ли?

— Не ви ли е казал никой, че на визитация се носи бяла престилка?

Той се смути.

— Не. Боя се, че…

— Върнете се в кабинета на старшата сестра и й кажете да ви даде бяла престилка. Нямате и визитационен дневник — добави Пейдж раздразнително.

— Не.

„Племенник идиот май не е много точно определение.“

— Ще ни настигнете в Първа палата.

— Сигурна ли сте? Аз…

— Просто действайте!

Пейдж тръгна с екипа, оставяйки Джейсън Къртис да гледа подире им.

Преглеждаха третия поред пациент, когато той влезе забързано. Беше облечен с бяла престилка. Пейдж обясняваше:

— … сърдечните тумори могат да бъдат първични, което се среща рядко, или вторични, което е много по-често явление.

Тя се обърна към Къртис.

— Можете ли да назовете трите вида тумори?

Той я зяпна.

— Боя се… че не.

„Разбира се, че не.“

— На епикарда. На миокарда. На ендокарда.

Къртис погледна Пейдж и се усмихна.

— Това наистина е интересно.

„Божичко! — помисли си Пейдж. — Независимо дали е племенник на доктор Уолас, или не, аз бързо ще се отърва от него.“

Спряха при следващия пациент и когато свърши с прегледа, Пейдж изведе групата в коридора, за да не я чуят пациентите.

— Тук имаме случай на силно тироидно смущение, с температура и остра тахикардия. Появи се след операция. — Тя се обърна към Джейсън Къртис. — Как бихте лекували в случая?

Той постоя замислен един миг. После каза:

— Нежно?

Пейдж успя да се овладее.

— Вие не сте му майка, вие сте негов лекар! Той се нуждае от поставяне на системи, за да се пребори с обезводняването, наред с интравенозно инжектиране на йод и антитироидни лекарства и успокояващо за конвулсиите.

Джейсън кимна.

— Звучи правилно.

Визитацията премина все в този дух. Когато приключиха, Пейдж извика Джейсън Къртис настрани.

— Имате ли нещо против да бъда откровена с вас?

— Не. Съвсем не — каза той любезно. — Ще ви бъда благодарен.

вернуться

2

От английската дума bark — лая. — Б.пр.