— Къде си почиваш?
— На дивана. Ако няма нищо важно, ще затварям.
— В "Опсал" ли си?
— Да видим… Да, шарката на тапетите май е същата. Трябва да затварям.
Хари запрати телефона към долната част на дивани изправи се, наведе се, за да позиционира напред центъра на тежестта, и с колебливи крачки тръгна, като използваше главата си едновременно като пеленгатор и таран.[72] Навигационната му система го отведе в кухнята без сериозни премеждия. Хвана се с две ръце за мивката и повърна. Отвори очи. Бе забравил да извади отцедника за чинии от коритото и сега по единствената чиния върху него се стичаше мръсна жълто-зелена струя. Хари пусна чешмата. Едно от предимствата да си алкохолик, върнал се към чашката, е, че през втория ден повръщаш течност, която не запушва сифона.
Хари пи направо от кранчето. Внимаваше да не прекалява с водата. Друго предимство на опитния алкохолик е, че знае какво може да понесе стомахът му и какво — не Върна се във всекидневната, като вървеше разкрачен, все едно се е изпуснал в панталона. Това впрочем бе твърде вероятно. Легна на дивана и чу тихо квакане откъм краката си. Тънко гласче го викаше по име. Хари набара телефона и пак го долепи до ухото си:
— Какво има?
Чудеше се как да постъпи с жлъчката, която изгаряше гърлото му като лава: да я изхрачи или да я преглътне Или просто да я остави да го изгаря, защото го заслужава. Тя поиска да се видят и предложи ресторант "Екеберг". Веднага или след час.
Хари погледна празните бутилки от "Джим Бийм" върху масичката, после — часовника. Седем. Магазините за алкохол са затворени. Ресторант с бар.
— Веднага — избра той.
Затвори, но телефонът пак звънна. Хари погледна дисплея и вдигна:
— Здрасти, Йойстайн.
— Защо ми вдигаш чак сега? Не ме плаши така. Вече си мислех, че си свършил като Джими Хендрикс[73].
— Ще ме закараш ли до ресторант "Екеберг"?
— Ти за какъв ме мислиш?! Да не съм шофьор на такси!
Осемнайсет минути по-късно Йойстайн спря пред къщата на Улав Хуле, свали прозореца и се провикна през смях:
— Да ти помогна ли да заключиш входната врата, проклет пияндурник такъв?
Потеглиха. Докато минаваха през Нурщран, Йойстайн попита:
— Ще вечеряте, значи? Защото има изгледи да се чукате или защото вече си я изчукал?
— Спокойно. Колеги сме.
— Именно! Бившата ми жена казваше, че "най-съблазнително изглежда онова, което всеки ден ти е пред очите". Прочела го в някакво списание. Само дето говореше не за мен, а за шибания плъх в съседния офис.
— Никога не си бил женен, Йойстайн.
— Но можех да бъда. Онзи тип ходеше облечен с плетена жилетка, вратовръзка и говореше на новонорвежки[74]. Не на диалект, а на шибан иваросеновски новонорвежки! Не се шегувам, Хари. Знаеш ли как се чувствам, докато лежа сам-самичък в леглото и си представям, че жената, която аха да ми стане съпруга, се чука върху офис бюро с новия си приятел. Виждам жилетката, а под нея голият му бял селски задник се движи на тласъци и изведнъж спира, бузите се стягат и гнусният тип изревава: СВЪРШИХ!
Йойстайн не получи никаква реакция.
— Мама му стара, Хари, това беше хумор от висша класа! Чак толкова ли си пиян?
Устремила поглед към града през прозореца, Кая бе потънала в размисъл. Някой се прокашля предпазливо и тя се обърна. Оберкелнерът, с печален вид в стил "Поръчаното-от-вас-ястие-присъства-в-менюто-но-от-кухнята-ми-съобщиха-че-не-могат-да-го-приготвят", се наведе към нея и прошепна съвсем тихо:
— Със съжаление трябва да ви съобщя, че компанията ви пристигна. — Изчерви се и побърза да уточни: — Тоест, съжалявам, задето не можем да го пуснем в ресторанта, Господинът дойде леко… почерпен. А политиката на нашето заведение не допуска…
— Не се притеснявайте — прекъсна го Кая и стана. — Къде е?
— Чака ви отвън. Купи си питие от бара и го изнесе — извън ресторанта. Бихте ли го помолили да внесе питието обратно? Подобни инциденти могат да ни костват лиценза за продажба на спиртни напитки.
— Разбира се. Само ми донесете палтото, моля — отвърна Кая и тръгна с бързи крачки към изхода, сподиряна от притеснения оберкелнер.
Навън веднага видя Хари. Олюляваше се до балюстрадата пред склона, където стояха последния път.
Приближи се до него. Върху балюстрадата стоеше празна чаша.
— Не е задължително да вечеряме тук — подхвана Кая. — Имаш ли друго предложение?
Той вдигна рамене и отпи от джобната си манерка.
— Барът в "Савой", ако не си много гладна.
73
Легендарният музикант се задушава в собственото си повръщано след злоупотреба с барбитурати. — Бел. прев.
74
Новонорвежки или нюноршк — една от двете официални форми на норвежкия език наред с