Тя се загърна грижливо в палтото си.
— Всъщност не съм. Защо не се поразходим из района? Нали си израснал тук. Ще се качим в колата и ще пообиколим. Може да ме заведеш до бункерите, където сте ходили като деца.
— Там е студено и грозно. Вони на пикоч и на пепел.
— Тогава да изпушим по цигара и да се полюбуваме на гледката. Имаш ли по-добра идея?
Туристическо корабче, осветено като коледна елха, бавно и безшумно се плъзгаше по водната повърхност в мрачния фиорд. Двамата седяха направо върху мокрия бетонен покрив на бункера, но нито Хари, нито Кая усещаха студа, просмукващ се в телата им. Кая отпи от манерката на Хари.
— Червено вино в джобна манерка — отбеляза тя.
— Само това намерих в барчето на баща ми. Държал го е за гости. Любим актьор?
— Твой ред е — напомни тя и отпи голяма глътка.
— Робърт де Ниро.
— "Анализирай това"? — смръщи вежди тя. — "Запознай се с нашите"?
— Заклех му се във вечна вярност след "Шофьор на такси" и "Ловецът на елени". Вярно е, той подложи обета ми на сериозни изпитания. А твоят любим актьор?
— Джон Малкович.
— Мм. Добър избор. Защо?
Тя се позамисли.
— Олицетворява рафинираното зло. Не харесвам това качество у хората, но неговата интерпретация ми допада.
— И има женствена уста.
— А това хубаво ли е?
— Да. Най-добрите актьори имат женствена уста и/или висок глас. Кевин Спейси, Филип Сиймор Хофман.
Хари извади кутия цигари и я поднесе на Кая.
— Ще пуша само ако ми запалиш цигарата — каза тя. — Актьорите, които изброи, не са символ на мъжественост и по отношение на чисто физическите си данни.
— Мики Рурк също има женски глас и чувствени устни. А устните на Джеймс Удс напомнят листенца на рози, подканваща към безсрамни целувки.
— Но неговият глас не е висок.
— Блее като овца.
Кая се разсмя и пое запалената цигара.
— Стига де. Всички мачовци от големия екран имат ниски дрезгави гласове. Да вземем например Брус Уилис.
— Добре. Той наистина говори дрезгаво. Но нисък глас? Как ли пък не! — Хари присви очи и зашепна към града с фалцет: — "From up here it doesn't look like you 're in charge of jack shit.[75]
Кая избухна в неудържим смях, цигарата изхвърча от устата ѝ и описа дъга към храсталака, а от нея се разхвърчаха искри.
— Зле ли се справих?
— Ужасно — едва отвърна тя през смях. — да му се не види, сега забравих кой актьор с женски глас си бях намислила.
— Ще се сетиш — сви рамене Хари.
— С Евен също си имахме наше място — Кая взе нова цигара и я стисна между палеца и показалеца си като пирон, който се кани да забие. — Представяхме си, че никой не знае за това място. Там се уединявахме и си споделяхме тайни.
— Ще ми разкажеш ли?
— За кое?
— За случилото се с брат ти.
— Той почина.
— Знам. Имах предвид по-подробно.
— В смисъл?
— Например защо си го обявила за светец.
— Така ли изглежда?
— Така ли е?
Тя го изгледа продължително.
— Дай ми още вино.
Хари ѝ подаде манерката и Кая отпи жадно.
— Остави бележка — подхвана тя. — Евен притежаваше изключително чувствителна и уязвима душа. В добрите си периоди сякаш бе изтъкан от смях и усмивки. Влезеше ли някъде, светлината, която бликаше от очите му, окъпваше стаята. Дори да си тъжен, видиш ли го, проблемите ти се изпаряваха като… като роса под слънцето. В черните му периоди ставаше тъкмо обратното. Всички около него се умълчаваха, а въздухът се пропиваше от безнадеждността, осезаема в безмълвието на брат ми. Минорна музика, колкото красива, толкова и ужасяваща, разбираш ли? Но същевременно погледът му бе складирал и малко слънчева светлина, защото очите му пак се смееха Побиваха ме тръпки, докато го гледах такъв… Случи се през лятната ваканция, през един слънчев ден, какъвто само Евен може да създаде. Намирахме се във вилата в Тьоме. Станах и отидох до магазина да купя ягоди. Върнах се. Мама вече бе приготвила закуската и извика на Евен да слиза. Той обаче не отговори. Предположихме, че още спи, защото обичаше да се излежава до късно.
Качих се да взема нещо от стаята ми. Пътьом почуках на вратата му и извиках "има ягоди!". Ослушвайки се за отговор, отворих вратата към моята стая. Когато влизаш в стаята си, не се оглеждаш, защото си влязъл с цел да вземеш например книга от нощното си шкафче, нещо от перваза или кутията с примамки за риболов. Първоначално дори не го видях. Забелязах единствено, че светлината в стаята ми се е променила. Извърнах глава встрани и погледът ми срещна босите му стъпала. Познавах ги като петте си пръста. Евен ми се отплащаше с крона, ако се съглася да ги гъделичкам. Обожаваше да гъделичкам краката му. Първата ми мисъл бе, че най-после се е научил да лети. Ала погледът ми зашари нагоре. Беше си облякъл светлосиния пуловер, който аз му оплетох. Висеше, обесен на лампата с електрически шнур. Явно е изчакал да стана и да изляза и се е промъкнал в стаята ми. Исках да побягна, но не успях да помръдна от мястото си. Усещах се като закована. Взирах се в него, той се намираше толкова близо… Понечих да изкрещя "мамо!", ала колкото и да се опитвах, от устата ми не излезе нито звук.
75
„