— Благодаря ти, Нийл. Ако изникне…
— … нещо друго, ще ти се обадя. Важи и обратното.
— Разбира се. Пази се.
"Кой ми го казва!" — помисли си Маккормак, затвори и се загледа в синьото следобедно небе. През лятото дните се удължиха. Нищо не пречи да поплава със сина си.
До залез-слънце оставаше около час и половина.
Хари стана и веднага се пъхна под душа. Стоя под горещата струя двайсетина минути. После излезе, подсуши омекналата си зачервена кожа с кърпа и се облече. Погледна мобилния си телефон: пропуснал бе осемнайсет повиквания, докато е спал. Значи, бързо се бяха сдобили с номера му. Позна номерата на трите водещи вестника в Норвегия и двата най-гледани телевизионни канала, защото вече бе научил с кои цифри започват. Всеки различен завършек на началната еднаква цифрова последователно обаче водеше до конкретни представители на журналистическата гилдия — освирепели за възможност да изкоментират водещо събитие. Кой знае защо, погледът на Хари спря върху един от номерата. Навярно подсъзнателно се забавляваше да запомня числа. Или просто позна кода на Ставангер. Върна се на списъка с входящи повиквания и откри същия номер — бяха разговаряли преди два дни. Кулбьорнсен.
Хари го набра и притисна телефона между рамото и бузата си, докато си завързваше кубинките и мислеше, че е крайно време да си купи нови. Летите железни подметки, които му позволяваха да стъпва спокойно дори върху пирони, се бяха разлепили.
— Майко мила! Хари, днес добре са те подредили в пресата. Очернили са те здравата. Какво казва шефът ти?
Кулбьорнсен звучеше като махмурлия или като болен.
Не знам. Не съм говорил с него.
— Засега отделът за борба с насилието се измъква чист от цялата афера. Нали си поел цялата вина. Началникът ти ли те накара да се жертваш в името на общото благо?
— Не.
Въпросът се появи след продължително мълчание:
— Да не би… Белман да те е накарал?
— Какво искаш, Кулбьорнсен?
— Как да ти кажа, Хари… Точно като теб водя самостоятелно, един вид тайно разследване и искам да разбера дали все още сме от един отбор.
— Нямам отбор, Кулбьорнсен.
— Ясно, значи сме от един отбор. Този на губещите.
— Каня се да го напусна.
— Ти решаваш. Говорих със Стине Йолберг— Елиас Скуг непрекъснато се увъртал около нея.
— И?
— Оказва се, че Елиас Скуг ѝ е разказал нещо за нощта в хижата, което е пропуснала да спомене по време на първия разпит.
— Възвърнах си вярата в повторния разпит — промърмори Хари.
— Какво?
— Нищо, нищо. Давай нататък.
Четирийсет и девета глава
"Бомбай Гардън"
"Бомбай Гардън" принадлежеше към онези заведения, които на пръв поглед са обречени на сигурна гибел, ала за разлика от по-лъскавите си конкуренти устояват на житейските бури година след година. "Бомбай Гардън" бешe забутано в централната част на Осло и по-конкретно в странична уличка между някогашен склад за дървен материал и хале на фалирала фабрика, използвано от самодейна театрална трупа. Агенцията по храните ту отнемаше, ту възстановяваше лиценза на заведението за продажба на спиртни напитки. Същото важеше и за правото да сервират храна. По време на рутинна проверка служители от Инспекцията за контрол на общественото здраве се натъкнаха на гризач в кухнята. Не успяха да определят биологичния му вид, само установиха известно сродство с Rattus norvegicus[76]. В полето за коментар представителят ни Инспекцията се увлече във волнодумство и нарече кухнята на заведението "местопрестъпление", където "несъмнено е било извършено изключително кърваво убийство". Игралните автомати, монтирани покрай стените, носеxa добра печалба, ала нерядко посетителите крадяха от тях. Всъщност, противно на мълвата, собствениците — виетнамци по произход, — не използваха заведението, за да "перат" доходите си от наркобизнес. Причината "Бомбай Гардън" все още да държи глава над водата, се криеше в дъното на помещението зад две затворени врати. Там се намираше един от така наречените частни клубове в столицата. Достъп имаха единствено членове на клуба. На практика, за да си осигуриш членство, бе достатъчно да подпишеш молба-декларация, каквито виетнамецът зад бара в ресторанта веднага даваше на желаещите. После той мигновено одобрява молбата срещу годишен членски внос от сто крони. Съгласиш ли се, пускат те вътре и заключват вратата зад гърба ти.