— Got you![77] — извика той, отпусна се на въжето и опря крак о стената.
— Хубав хийл хук! — похвали го Хари. — Шефът ти май си пада позьор, а?
Юси Колка не отговори и дори не удостои Хари с поглед. Само освободи блокиращата макара.
— Секретарката ти ми каза да те търся тук — обърна се Хари към мъжа, който се спускаше надолу.
— Всеки ден по едно и също време — отвърна Белман. — Една от малкото привилегии, полагащи се на служителите на реда, е възможността да спортуват през работно време. А ти, Хари? Изглеждаш ми мускулест, с минимум телесни мазнини. Идеален си за катерач.
— Слаби амбиции.
Белман стъпи на пода широко разкрачен и издърпа още малко въже, за да развърже възела осмица.
— Не схванах какво ми каза.
— Не виждам смисъл да се катеря нависоко. От време на време се занимавам с боулдър[78].
— Боулдър — презрително изсумтя Белман, разхлаби ремъците на седалката и слезе. — Нали знаеш, че е по-болезнено да паднеш от двуметрова височина без, отколкото от трийсет метра с въже?
— Да — усмихна се сухо Хари. — Знам.
Белман седна на една дървена скамейка, събу си калцуните за катерене, които напомняха балетни пантофки, и разтърка крака. Колка издърпа въжето и започна да го навива.
— Получи съобщението ми, нали?
— Да.
— Тогава защо си се разбързал? Нали ще се видим в два на оперативка?
— Исках да уточним нещо, Белман.
— Да уточним ли?
— Да, и то на четири очи. Трябва да предоговорим условията, при които работя за твоя отбор.
— За моя отбор ли? — засмя се Белман. — Какви ги дрънкаш, Хари?
— Налага ли се да бъда още по-конкретен? Не ти трябвам, за да се обадя в Австралия, та да убедя онази жена да дойде в Норвегия, а ти да я използваш за примамка. Можеш и сам да го направиш. Всъщност искаш да ти помогна.
— Хари, за бога, какви…
— Изглеждаш изморен, Белман. Започна да усещаш как след убийството на Марит Улсен натискът върху теб се засилва неимоверно. — Хари седна на скамейката до Белман. И в седнало положение се извисяваше на десет сантиметра над главния инспектор от КРИПОС. — Цял ден се чувстваш като в играта "Feeding frenzy". Минаваш покрай будка за вестници, включваш си телевизора — отвсякъде те залива информация за Случая. За Случая, който още не си разплел. Шефовете непрекъснато те притискат. Всеки ден даваш пресконференция, а лешоядите се надвикват с въпроси. А сега човекът, когото пуснаха на свобода по твое нареждане, изчезна яко дим. Освирепелите репортери нападат ожесточено, вече се чува шведска, датска, дори английска реч. Аз се връщам оттам, накъдето си се запътил, Белман. Съвсем скоро ще чуеш и френска реч. Защото е крайно време да разплетеш Случая, Белман. Но се намираш в задънена улица.
Белман мълчеше, мускулите на челюстите му се стегнаха. Колка прибра въжето в раница и се приближи към двамата, но Белман му махна с ръка да се отдалечи, финландецът се обърна и тръгна към изхода като послушен териер.
— Какво искаш, Хари?
— Предлагам ти да се разберем на четири очи, вместо да се разправяме пред всички.
— Искаш да те моля за помощ, така ли?
Забеляза как лицето на Белман леко потъмня.
— Да не си въобразяваш, че се намираш в изгодна позиция да поставяш условия, Хари?
— По мое мнение отдавна не съм се намирал в по-изгодна позиция.
— Грешиш.
— Кая Сулнес не желае да работи повече за теб. Вече повиши Бьорн Холм, но дори да го върнеш в експертната група за оглед на местопрестъпления, ще остане доволен. В момента можеш да навредиш единствено на мен, Белман.
— Забрави ли, че мога моментално да те тикна на топло, и няма да видиш баща си, преди да умре?
— Така или иначе няма да го видя, Белман — поклати глава Хари.
Главният инспектор от КРИПОС повдигна вежда.
— Сутринта се обадиха от болницата. През нощта баща ми е изпаднал в кома. Според лекуващия го лекар, доктор Абел, няма да се събуди. Което не успях да кажа на баща си, ще си остане неизречено.
78
Боулдър — катерене на невисоки скали, при което не се използват обезопасителни въжета. — Бел. прев.