— Ти да не се изплаши? — усмихна се Белман.
Вместо да остави въжето, Хари го намота около дясната си ръка, но не прекалено стегнато, за да има свободата да стисне пръсти в юмрук. Светкавично кроше в долната челюст. Благодарение на въжето ще може да използва ръката си на следващия ден, а не като предния път, когато удари Бьорн Холм с гола ръка и два дни не можеше да си служи с нея.
Хари пристъпи към Белман и видя изненадата в очите па главния инспектор, когато съзря въжето около ръката му. Белман отстъпи, залитна и падна назад в снега.
— Недей, Хари! Аз… наложи се да направя възел в края на въжето, за да не се изплъзне през макарата…
Хари пристъпи към него. Белман, свил се в снега, вдигна отбранително ръка пред лицето си:
— Хари! Изви се… вятър и се подхлъзнах…
Спря и изгледа учудено треперещия Белман. Мина покрай него и нагази в снега.
Режещият вятър се просмукваше през връхните дрехи, през бельото, през кожата, месото, мускулите и се вгризваше в костите с ледените си зъби. Взе щека, закрепена за шейната, и се огледа за парче плат, което да върже на върха ѝ. Не откри нищо подходящо, а студът не предразполагаше да жертва част от своя дреха. Затова просто заби щеката, за да отбележи мястото. Един Господ знае колко време ще им отнеме пак да го намерят. Качи се на шейната и натисна копчето на електрическия стартер. Напипа ключа за светлините и ги пусна. Още щом видя как снегът навява хоризонтално в конусовидните лъчи на фаровете и образува непроницаема бяла стена, Хари осъзна, че никога няма да се измъкнат от планинския лабиринт.
Шейсет и втора глава
Транзит
Като най-млад в Отдела по експертно-криминална даденост, на Ким Ерик Локер най-често му възлагаха задачи които имат малко допирни точки с криминалистиката. Например да отиде в Драмен. Бьорн Холм спомена, че господин Брюн е доста напорист хомосексуалист, но задълженията на Ким Ерик се изчерпват с доставката на дрехите.
Женският глас от джипиеса съобщи:
— You have arrived at your destination.[81]
Локер се намираше пред стара жилищна сграда. Паркира, влезе през отключената входна врата и се качи ни третия етаж. "ГАЙР БРЮН/АДЕЛЕ ВЕТЛЕСЕН" — пишеше на листче, залепено с тиксо.
Ким Ерик позвъни два пъти. Най-сетне отвътре се чуха стъпки. Вратата се отвори. Показа се мъж с кърпа, увити около кръста му. Изглеждаше блед, а по темето му лъщяха капки пот.
— Гайр Брюн? Д… дано не ви притеснявам — Ким Ерик Локер протегна ръка с найлонов плик.
— Няма проблем, правя секс — обясни мъжът с превзет глас, който Бьорн Холм така добре бе изимитирал. — Какво е това?
— Дрехите, които взехме от вас. За жалост се налага да задържим още малко панталона.
— Така ли?
Ким Ерик чу как във вътрешността на апартамента се отвори някаква врата.
— Каква става, скъпи? — попита женствен глас.
— Един човек дойде да ми върне нещо.
Зад Гайр Брюн се появи младо момиче. Дори не си бе направила труда да се загърне в хавлия. За Ким Ерик не остана никакво съмнение, че малкото същество сто процента е от женски пол.
— Здравейте! — изчурулика тя над рамото на Брюн. — Ако няма друго, моля да ми го върнете.
Тя вдигна изящното си малко стъпало и ритна вратата. След като се затръшна, стъклената врата дълго продължи да се тресе и да дрънчи.
Хари спря шейната и се вторачи във веявицата.
Мярна му се нещо.
Белман се държеше за кръста му; бе притиснал глава о гърба му, за да се предпази от бурния вятър.
Хари чакаше. Продължаваше да се взира.
Ето я.
Хижа. От дърво. С прилежащ хамбар.
После хижата изчезна, снегът я изличи, все едно никога не е била там. Но Хари вече знаеше посоката.
Защо просто не даде газ и не се махнат оттам? Защо не бързаше да се спаси? Защо се колебаеше? Сам не можеше да си отговори. За няколкото секунди, през които зърна хижата, Хари усети нещо. Притъмнелите прозорци ѝ придаваха вид едновременно на изоставена и на обитавана от хора. Злокобният ѝ силует го подтикна да подаде съвсем предпазливо газ, за да не заглуши вятъра.
Шейсет и трета глава
Хамбарът
Хари хвърли още една цепеница в желязната печка.
Седнал до масата, Белман тракаше със зъби. Пигментните петна по лицето му придобиха синкав оттенък Първо опитаха да блъскат по вратата и да надвикат свистящия вятър, но после строшиха прозореца към спалнята. Леглото вътре не беше оправено и се носеше миризми на сън. Сякаш някой току-що бе излязъл оттук. Едва се сдържа да не провери дали леглото не е топло. Бяха премръзнали и не можеха да преценят кое е студено и кое — топло, но въпреки това Хари разрови черната пепел в печката, за да разбере дали има жар. Нямаше.
81
You have arrived at your destination, (англ.) — Пристигнахте на дестинацията си. — Бел. прев.