— Изчакай ме тук — заръча Хари. — Имам малко път пеша. Няма да се бавя.
Слезе и в ноздрите му нахлу прашен въздух с миризма на подправки и развалена риба. Тръгна. Видимо пиян мъж се опита да го бутне с рамо, но не успя, олюля се и залитна настрани. Извика нещо подире му. Хари вървеше с умерена крачка. Стигна до единствената зидана постройка в храсталаците между магазините, качи се до вратата, потропа силно и зачака. Отвътре се чуха забързани стъпки — твърде енергични, за да принадлежат на Ван Борст. Вратата се открехна и се подаде половината от тъмнокожо лице.
— Van Boorst home?[83] — попита Хари.
— No.[84] — В горната ѝ челюст проблесна златен зъб.
— I want to buy some handguns, miss van Boorst,[85] Ще ми помогнете ли?
— Sorry. Goodbye.[86] — поклати глава тя.
Хари побърза да пъхне крак в отвора.
— Ще ви платя добре.
— No guns. Van Boorst not here.[87]
— А кога ще се върне, госпожице Ван Борст?
— Не знам. Бързам.
— Търся един норвежец. Казва се Тони, висок, красив, да сте го виждали наоколо?
Жената поклати глава.
— Ще се прибере ли довечера? Важно е, госпожице.
Тя го погледна. Измери го мнително от глава до пети.
Сочните ѝ устни се разтеглиха и оголиха зъбите.
— You a rich man?[88]
Хари мълчеше. Тя премига сънливо, а черните ѝ очи проблеснаха матово. После се усмихна малко снизходи телно:
— Thirty minutes. Come back then.[89]
Хари се върна в колата, седна отпред, поръча на Саул да кара към банката и позвъни на Кая.
— Продължавам да стоя в залата за пристигащи. Нищо ново. Самолетът от Цюрих ще кацне по разписание — съобщи тя.
— Преди да се върна при Ван Борст, ще мина да направя регистрация в хотела и ще купя каквото е нужно.
Хотелът се намираше на изток от центъра по пътя за границата към Руанда, до брега на езеро. Пред рецепцията имаше паркинг от засъхнала лава, обрамчен с дървета.
— Посадиха ги след последното изригване — поясни Саул, прочел мислите на Хари, че в Гома почти няма дървета.
Двойната им стая се намираше на втория етаж и имаше балкон, надвиснал над водата. Хари изпуши една цигаpa, докато наблюдаваше как сутрешното слънце блести в повърхността на езерото и се отразява в близка нефтена сонда. Погледна си часовника и се върна на паркинга.
Саул се държеше напълно в унисон с влачещото се автомобилно движение: шофираше бавно, говореше бавно, движеше бавно ръцете си. Паркира пред църквата на известно разстояние от къщата на Ван Борст. Изключи двигателя, обърна се към Хари и го помоли най-учтиво, но категорично за втората третина от сумата.
— Не ми ли вярваш? — попита Хари с вдигната вежда.
— Вярвам на искреното ти желание да ми платиш, но в Гома парите ти са на по-сигурно място у мен, отколкото у теб, мистър Хари. Уви, това е самата истина.
Хари кимна одобрително, отброи дължимия остатък от сумата и попита Саул дали му се намира нещо тежко и компактно в колата, сравнимо по размери с пистолет — например фенер. Саул кимна и отвори жабката. Хари извади фенера, прибра го във вътрешния си джоб и погледна часовника. Бяха изминали двайсет и пет минути.
Бързо пресече улицата, като гледаше само напред, но с периферното си зрение улавяше мъже, които се обръщат след него и преценяват с поглед височината и теглото му; бързината на крачките му. Явно виждайки как якето му виси на една страна, а материята под вътрешния джоб се издува, потенциалните нападатели бързо се отказваха да го закачат.
Хари се качи до вратата и позвъни.
Отвътре се чуха същите пъргави стъпки.
Вратата се отвори. Тя го стрелна с поглед и веднага огледа улицата зад него.
— Бързо, влизай — подкани го тя, хвана го за ръката и го дръпна вътре.
Хари прекрачи прага и застана в мрачното помещение. Всички прозорци бяха затулени с пердета, освен прозорецът над леглото, където при първото си идване Хари завари тук мис Ван Борст полугола.
— Още не се е прибрал — обясни тя на непретенциозния си, но съвсем сносен английски. — Но го очаквам всеки момент.
Хари кимна и погледна леглото. Опита се да си я представи там, легнала, метнала небрежно одеяло над бедрата си, върху които пада загадъчна светлина. Но не успя да извика спомена. Защото вниманието му улови нещо смущаващо, нещо, което липсваше или не беше където трябва.
— Сам ли дойде? — попита жената, заобиколи го и седна на леглото пред него.
85
I want to buy some handguns, miss van Boorst. (англ.) — Искам да купят няколко пистолета, госпожице Ван Борст. — Бел. прев.
87
No guns. Van Boorst not here. (англ.) — Тук няма оръжия. Baн Борст го няма. — Бел. прев.