Внимателно пусна дръжката. Гореща въздушна струя лъхна тила ѝ. Сякаш нечия дихание. Кая зачеркна мислено "сякаш" и се обърна. Оказаха се двама. Лицата им се сливаха с тъмнината.
— Looking for someone, lady[95]?
Усещането за нещо преживяно я връхлетя още преди да отговори:
— Wrong door, that's all.[96]
В същия миг Кая чу запалване на двигател. Обърна се и видя задните фарове на таксито, което се клатушкаше надолу по улицата.
— Don't worry, lady. We paid him.[97]
Тя отново погледна двамата непознати. Бяха насочили пистолет към нея.
— Let' s go.[98]
Кая обмисли какви варианти се откриват пред нея. Не ѝ отне много време, защото варианти нямаше.
Тръгна пред тях към двата роувъра. Вратата на единия се отвори. Тя се качи. Вътре миришеше на пикантен афтършейв и на нова кожа. Мъжът се усмихна с едрите си бели зъби и поздрави с мек бодър глас:
— Добър вечер, Кая.
Тони Лайке носеше жълто-сива камуфлажна униформа и държеше червен мобилен телефон в ръка — телефона на Хари.
— Съобщението гласи "влизай, без да звъниш". Кое те разколеба?
Тя сви рамене.
— Удивително — отбеляза той и наклони глава.
— Кое?
— Изобщо не изглеждаш изплашена.
— А трябва ли?
— Да, защото съвсем скоро ще умреш. Наистина ли още не си го разбрала?
Кая усети как гърлото ѝ се сви. Макар част от съзнанието ѝ да крещеше, че това са празни заплахи, че тя е полицайка, че Тони Лайке няма да посмее да ѝ посегне, друг глас заглушаваше тези на пръв поглед разумни доводи и напомняше, че Тони Лайке знае как стоят нещата. Двамата с Хари действаха като безмозъчни камикадзета и се намираха на хиляди километри от родината си, без официална акредитация, без подкрепление, без възможности за отстъпление. Без шансове за оцеляване.
Лайке натисна копче и страничният прозорец се смъкна.
— Go finish him and bring him up there[99] — заръча той на двамата чернокожи и вдигна стъклото. После се обърна към Кая: — Според мен щеше да придадеш щипка изтънченост на кончината му, ако бе отворила вратата. Той заслужава поетична смърт. Но при така стеклите се обстоятелства ще заложим на поетично сбогуване. — Лайке се наведе и погледна кървавочервеното небе. — Красиво е, нали?
Изражението и гласът му недвусмислено ѝ подсказваха какво предстои, а реалистично настроеният ѝ вътрешен глас ѝ го прошепна съвсем ясно: очаква те сигурна смърт.
Осемдесет и шеста глава
Калибър
Кинзонзи посочи къщата на Ван Борст и каза на Удри да паркира роувъра плътно до вратата. Зад пердетата се виждаше, че в стаята свети, а мистър Тони им поръча да не изгасят осветлението на тръгване. Слезе и изчака Удри да извади ключа от контакта и да слезе на свой ред. Заповедта гласеше само "убийте го и го донесете". Не събуди никакви чувства у изпълнителите: нито страх, нито радост, нито дори вълнение. Беше просто работа, нищо повече.
Кинзонзи, понастоящем на деветнайсет, се биеше от единайсетгодишен. Тогава PDLA, People's Liberation Democratic Army — Народната демократична армия за освобождение — щурмува селото, където живееше с родителите си. Войниците разбиха черепа на брат му с "Калашников", изнасилиха двете му сестри, като принудиха баща му да гледа, после командирът заяви, че ако бащата не се съгласи да извърши полов акт с по-младата си дъщеря пред очите на войниците, ще убият Кинзонзи и по-голямата дъщеря. Ала преди командирът да довърши изречението си, бащата се наниза на мачетето в ръцете на един от войниците. Отекна дружен смях.
След като го взеха със себе си и напуснаха селото, той за пръв път от няколко месеца опита нормална храна. Командирът му връчи барета. Два месеца по-късно вече носеше "Калашников" и бе застрелял първата си жертва — многодетна майка, отказала да даде на войниците вълнените си одеяла. На дванайсет години се включи в групово изнасилване на момиче недалеч от родното му място. Когато дойде неговият ред, момичето изведнъж му заприлича на по-малката му сестра, защото двете навярно бяха връстнички. Ала гледайки лицето ѝ, Кинзонзи осъзна, че вече не си спомня как изглеждат майка му, баща му, сестрите и братята му. Бяха се изличили от паметта му.
Четири месеца по-късно заедно с двама свои другари отряза ръцете на командира и тримата го гледаха как умира от кръвозагуба. Не го убиха от жажда за мъст или от омраза, а защото от CFF, Congo Freedom Front, ще рече Конгоанският фронт за свобода, им обещаха по-добро заплащане. В продължение на пет години Кинзонзи се препитава с плячката от набезите на Фронта в джунглата на Нор-Киву, но се налагаше непрекъснато да се пазят от други бунтовнически групировки, а често заварваха селата оплячкосани и си тръгваха с празни ръце. Известно време фронтът води преговори с правителствената армия. Срещу прекратяване на насилието им обещаваха амнистия и назначение в армията. Накрая така и не се споразумяха за заплатите.
97
Don't worry, lady. We paid him. (англ.) — Не се тревожете, госпожице. Платихме му. — Бел. прев.
99
Go finish him and bring him up there. (англ.) — Довършете го и го отнесете горе. — Бел. прев.