— Кинзонзи! Кинзонзи! — чу се отгоре.
Фенерът се спря в рафтовете. Хари се спусна светкавично, грабна го, легна по гръб на пода, изпъна ръка с фенера възможно най-далеч от тялото си, опря стъпала о рафтовете и се оттласна към стълбата така, че да се озове точно под капака. В същия миг отгоре проехтя автоматен откос. Куршумите зашляпаха по пода около фенера като удари с камшик и Хари усети как по ръцете и гърдите му се посипаха парчета, отскочили от бетонния под. Прицели се и бързо изстреля три куршума срещу осветената фигура, разкрачила се над отвора.
Първо падна автоматът "Калашников". Изтрещя оглушително върху пода до главата на Хари. После се свлече и мъжът. Хари едва свари да се отдръпне и тялото тупна долу без никакво съпротивление: мъртва телесна материя.
В продължение на няколко секунди цареше тишина.
После Хари чу как Кинзонзи — ако първият слязъл чернокож наистина се казваше така — простена тихо. Хари се изправи, като продължаваше да държи фенера на разстояние от тялото си, и ритна настрани пистолета "Глок", паднал на пода до конгоанеца. После взе автомата, завлачи другия конгоанец до стената, възможно най-далеч от Кинзонзи, и го освети. Явно и той бе реагирал машинално като Хари — бе стрелял слепешком в светлото петно. Професионалният поглед на Хари веднага регистрира, че по слабините панталонът на мъжа е пропит с кръв, и заключи, че куршумът е продължил към стомаха, но не го е убил. По рамото му се стичаше с кръв, следователно един от куршумите бе улучил подмишницата му. Това обясняваше защо автоматът падна пръв. Хари приклекна. Но не обясняваше защо мъжът не диша.
Освети лицето му: не мъж, а момче.
Куршумът се бе врязал под брадичката, а заради ъгъла между момчето и Хари оловото най-вероятно бе навлязло в устата, бе пробило небцето и оттам — мозъка. Хари си пое въздух. Момчето нямаше повече от шестнайсет-седемнайсет години. Красив младеж. Погубена хубост. Хари се изправи, насочи дулото на автомата срещу главата на мъртвия и извика високо:
— Where are they? Mister Leike. Toni. Where? — почака малко и продължи: — What? Louder. I can't hear you. Where? Three seconds. One — two…[100]
Хари дръпна спусъка. Оръжието явно бе настроено на автоматичен, а не на полуавтоматичен режим, защото преди да се сети да отпусне пръста си, Хари изстреля поне четири куршума. Затвори очи и усети как кръвта плисна в лицето му. После повдигна клепачи: от красивото лице на младежа нямаше и помен. Хари видя как по голото му тяло се стича нещо топло.
Пристъпи към Кинзонзи и застана разкрачен над него, насочи фенера към лицето му, а дулото на автомата — към челото му и повтори същото отпреди малко — дума по дума:
— Where are they? Mister Leike. Toni. Where? Three seconds…
Кинзонзи отвори очи. Склерите му потрепнаха. Страхът от смъртта е предпоставка за желание за живот. Или поне тук, в Гома.
Кинзонзи отговори бавно и ясно.
Осемдесет и осма глава
Църквата
Кинзонзи лежеше неподвижно. Високият бял мъж остави фенера върху пода и лъчът освети тавана. Кинзонзи го видя как облича дрехите на Удри. Белокожият раздра тениската на ивици и уви брадичката и главата си така, че платът да покрива грозно зиналата рана от единия край на устата му до ухото му. Стегна долната си челюст, за да не виси на една страна. Кръвта веднага обагри памучния плат.
Кинзонзи отговори на въпросите му: къде, колко и какви оръжия носят.
Белокожият се приближи до рафтовете и свали черен куфар. Отвори го и провери съдържанието му.
100
Where are they? Mister Leike. Toni. Where? What? Louder. I can't hear you. Where? Three seconds. One — two… (англ.) — Къде са? Господин Лайке. Тони. Къде? Какво? По-силно. Не те чувам. Къде? Три секунди. Една, две… — Бел. прев.