Микаел Белман се олюля на пети. Дори не си бе съблякъл дългия до земята шлифер. Гюнар Хаген си пое дълбоко въздух и се приготви за неприятното продължение, което се точеше мъчително бавно, с тон на лека изненада:
— Но говорихме с ленсмана от Ютре Енебак и той ни съобщи, че прочутият с херостратовия си комплекс[41] Хари Хуле бил един от тримата разследващи. Твой подчинен се е включил в случая, Хаген.
— Виж сега — продължи Белман, разкопча едно копче на шлифера си и седна. — Харесвам те, Хаген. Смятам те за добър полицай, а на мен такива кадри ще ми трябват.
— Когато КРИПОС завземе всички правомощия ли?
— Точно така. Веднага бих те назначил на отговорен пост: бил си в армията, знаеш колко важно е да мислиш стратегически, да избягваш битки, обречени на неуспех, да преценяваш кога отстъплението е най-разумното решение…
Хаген кимна.
— Добре — Белман стана. — да приемем, че Хари Хуле се е озовал близо до Люсерен съвсем случайно, а не във връзка с убийството на Марит Улсен. А такива случайности повече няма да се повтарят, разбрахме ли се, Гюнар?
Хаген се сепна, когато чу малкото си име от устата на съперника си. В главата му прокънтя ехото от негова реплика, когато самият той се бе обърнал към предшественика си на малко име в опит да създаде задушевна атмосфера, за каквато не съществуваха никакви благоприятстващи предпоставки. Сега Хаген не реагира, защото знаеше, че битката е обречена и той рискува да изгуби и войната, а Белман му предложи съвсем нелоши условия за капитулация. Нещата можеха да се развият много, много по-зле.
— Ще поговоря с Хари — обеща той и пое протегнатата ръка на Белман.
Сякаш стисна мрамор — твърд, студен и безжизнен.
Хари отпи от кафето и отмести показалец от фината дръжка на чашата.
— Значи, вие сте старши инспектор Хари Хуле от Осло — поиска да се увери мъжът, седнал срещу него в дома на хазяйката на Елиас Скуг.
Представи се като старши инспектор Кулбьорнсен и за втори път споменаваше званието и името на Хари, като най-силно натърти върху местоработата му — Осло.
— И по какъв случай полицаи от Осло идват в Ставангep, господин Хуле?
— Да подишат чист въздух, да се порадват на прекрасни планини.
— Друго?
— Разходки из фиорда, бейсджъмпинг[42] от скалната платформа "Прекестулен", ако ни остане време.
— Значи, Осло ни е изпратило голям авантюрист. Захванали сте се с екстремен спорт, Хуле. Защо не са ме предупредили за вашето посещение?
Старши инспектор Кулбьорнсен придружи думите си с усмивка, тънка като мустака му. Носеше смешна малка шапка — запазена марка на старци и самоуверени хипстъри. Хари си спомни, че Джийн Хекман носеше такова бомбе в ролята на полицая Попай Дойл във "Френска връзка". Доколкото Хари можа да прецени Кулбьорнсен, ставангерският старши инспектор, подобно на култовия персонаж от филма, не би се отклонил от пътя си за близалка и не би се върнал от вратата с думите "имам още един, последен въпрос".
— Проверете най-долу в купчината постъпили факсове. Сигурен съм, че известието за идването ми е някъде там — Хари погледна мъжа, който влезе в кабинета.
Той беше облечен в бял гащеризон, покриващ цялото му тяло. Свали бялата си шапка и се отпусна на един стол. После погледна Кулбьорнсен и промърмори местна ругатня.
— Е? — попита началникът.
— Прав е — лаборантът кимна към Хари. — Мъжът горе е бил залепен за дъното на ваната със секундно лепило.
— Бил е залепен ли? — Едната вежда на Кулбьорнсен се повдигна, а другата образува V. — Защо използваш страдателен залог? Не избързваш ли с извода, че Елиас Скуг не го е направил сам?
— И е пуснал крана да тече едва-едва, за да се удави по най-бавния и мъчителен начин? — попита Хари. — И всичко това, след като си е залепил устата с тиксо, за да не вика?
— Ще ви кажа кога можете да се намесите в разговора, Ослo — сряза го Кулбьорнсен с тънка усмивка.
— Залепен е от главата до петите — продължи експертът. — Задната част на главата му е избръсната и намазана обилно с лепило. Същото важи за раменете, гърба, бедрата, ръцете, краката. С други думи…
— … след като убиецът е намазал тялото на Елиас с лепило, е изчакал лепилото да се втвърди, после е развил крана съвсем малко и е обрекъл Елиас на бавна смърт. Елиас е започнал битката си с времето и със смъртта. Водата се е покачвала бавно, а силите му са се топели секунда след секунда. Ала ужасът пред лицето на смъртта му е вдъхнал сила да направи последен, отчаян опит да се измъкне. И е успял. Отлепил е по-силния си крак от дъното на ваната. Десния крак. Изтръгнал го е от кожата, която, както се вижда, е останала залепена за ваната, и е започнал да удря по дъното, за да привлече вниманието на хазяйката от долния етаж, докато кръвта му е шуртяла. Жената наистина чула тропот.
41
Херострат — грък от Ефес, през 356 г. пр. н.е. опожарил храма на Артемида (едно от седемте чудеса на света), за да обезсмърти името си. Преносно — честолюбив човек, който се стреми към слава на всяка цена. — Бел. прев.
42
Бейсджъмпингът е екстремен спорт, при който се скача от скала, мост или висока сграда със специален парашут. — Бел. прев.