Хари посочи кухнята, където Кая се опитваше да успокои старицата. Чуваха се ридания.
— Но разтълкувала шума погрешно. Помислила си, че наемателят си е довел мацка…
Хари погледна Кулбьорнсен. Пребледнял, инспекторат изобщо не възнамеряваше да го прекъсва.
— А междувременно Елиас е губел кръв. Много кръв. Отлепена е била цялата кожа на прасеца му. Умората го е прекършила и накрая се е предал. Вероятно е бил в безсъзнание от кръвозагубата, когато водата е стигнала до ноздрите му. — Хари погледна Кулбьорнсен. — Или не, кой знае.
Адамовата ябълка на ставангерския инспектор подскочи нагоре.
Хари заби поглед в празната си чаша.
— С полицай Сулнес ви благодарим за гостоприемството. Време е да се прибираме в Осло. Ако имате въпроси, свържете се с мен на този номер.
Хари го написа в празното поле на вестник, откъсна го и го бутна към Кулбьорнсен. После стана.
— Но… — Кулбьорнсен също се изправи.
Хари стърчеше с двайсет сантиметра над него.
— Защо търсихте Елиас Скуг?
— За да го спасим — отвърна Хари и си закопча палтото.
— В какво е бил замесен? Чакайте, Хуле, трябва да изясним нещата.
В заповедната форма, често употребявана от Кулбьорнсен, вече липсваше предишната острота.
— Убеден съм, че вие тук сте напълно способни да стигнете до обяснението — Хари се приближи до кухнята и даде знак на Кая да се приготвя за тръгване. — Ако изпитвате затруднения, свържете се с КРИПОС. Ако трябва, поздравете Микаел Белман от мен.
— От какво искахте да спасите Елиас Скуг?
— От онова, от което не успяхме да го спасим.
В таксито на път за летището Хари гледаше как дъждът се сипе върху зелените поляни. Кая не продума. Хари ѝ беше благодарен за мълчанието.
Двайсет и шеста глава
Канюлата
Хари и Кая влязоха в топлия влажен кабинет. Посрещна ги Гюнар Хаген, настанил се в стола на Хари. Бьорн Холм седеше зад Хаген. Сви рамене и с мимика показа на колегите си, че няма представа какво е намислил шефът.
— Ставангер, а? — Хаген се изправи.
— Да — потвърди Хари. — Ама не ставайте, шефе.
— Това е твоят стол, а и няма да стоя дълго.
— Така ли?
Хари предчувстваше лоши новини. Не просто лоши, а съдбоносни: никой началник не прекосява пасажа до "Бутдсен", за да съобщи на подчинен, че бланката за командировъчни е попълнена погрешно.
В стаята единствено Холм остана седнал.
— За мое огромно съжаление трябва да ви кажа, че КРИПОС са разкрили тайното ни разследване. Не ми остава друго, освен да го прекратя.
Възцари се мълчание. Хари чуваше бумтенето на котлите в съседното помещение. Хаген обходи присъстващите с поглед. Очите му се спряха върху Хари:
— Принуден съм да сложа край. Предупредих ви, че трябва да работите при пълна секретност.
— Да, затова помолих Беате Льон да осведоми КРИПOC за въжарницата, а тя ми обеща да представи находката като заслуга на специалист от Отдела по експертно-криминална дейност.
— Явно се е съобразила е молбата ти. Издаде те не тя, а ленсманът от Ютре Енебак, Хари.
Старши инспекторът забели очи и изруга под нос.
Хаген плесна е ръце и звукът отекна сухо между стените:
— Затова съм длъжен да ви наредя незабавно да прекратите всякакви оперативно-издирвателни действия. Имате четирийсет и осем часа да изпразните кабинета. Гомен насай[43].
Хари, Кая и Бьорн Холм се спогледаха, докато желязната врата се затваряше, а бързите стъпки на Хаген отекваха в пасажа.
— Четирийсет и осем часа — наруши пръв мълчанието, Бьорн. — Някой иска ли кафе?
Хари ритна кошчето за смет, то се удари в стената, а скромното му съдържание — няколко смачкани листа — се пръсна по пода. После кошчето се претърколи обратно към Хари.
— Ще бъда в Държавната болница, ако ви потрябвам — каза той и тръгна към вратата.
Хари премести твърдия дървен стол до прозореца, разтвори вестника и се заслуша в равномерното дишане на баща си. На страницата с обяви известия за предстоящи сватби се мъдреха редом до некролози. Отляво бяха публикувани снимки от погребението на Марит Улсен: премиерът — сериозен, със скръбно изражение, съпартийците ѝ — облечени в черно, а вдовецът Расмус Улсен криеше мъката си зад чифт огромни очила, които никак не му подхождаха. Отдясно бе поместено обявление, че напролет дъщерята на известен собственик на корабно дружество — Лене — ще се бракосъчетае със своя любим Тони. Обявата, придружена със снимки на най-изтъкнатите гости на сватбеното тържество, съдържаше и уточнението, че всички гости ще пътуват до Сен Тропе. На последната страница от вестника имаше информация кога ще залезе слънцето в Осло: точно в 16.58. Хари си погледна часовника и установи, че в момента слънцето залязва зад ниските облаци, които не пропускаха нито дъжд, нито сняг. Загледа се в светлините от къщите по склоновете на възвишенията, ограждащи някогашния вулкан. Мисълта, че някой ден кратерът му ще се разтвори, ще ги погълне и ще заличи следите от онова, което в момента представлява благоустроен, добре организиран град с дъх на лека меланхолия, му подейства някак освобождаващо.