— В такъв случай мога ли да ви помоля да проверите още нещо?
— Можете да опитате. За какво става дума?
— За имената на жените с чуждестранен произход, пътвали на борда на самолета.
— И защо да ви ги предоставя?
— Защото Аделе Ветлесен се е регистрирала за този полет. Следователно или тук е представила фалшив паспорт, или…
— Съмнявам се — прекъсна го офицерът, проверил неговия документ за самоличност при влизането му в страната. — Разглеждаме внимателно снимката в паспорта, и после сканираме паспорта с автоматичен четец, който проверява номера на документа в международния регистър на ИКАО[69].
— … или друга жена, минала паспортната проверка с истинския си паспорт, е пътувала под самоличността ни Аделе Ветлесен. Това е напълно възможно, защото на гишето за летищна проверка и на проверката преди качване на борда, никой не проверява номерата на паспортите на пътниците.
— Правилно — потвърди офицерът и пооправи баретата си. — Служителите на авиокомпаниите проверяват единствено дали снимката в паспорта отговаря на лицето пред тях. За да се качиш на борда, е достатъчно да си извадиш фалшив паспорт за петдесет долара. Ала когато пристигнеш на другото летище, подлежиш на паспортна проверка, при която служителите проверяват номера на паспорта и веднага разбират дали е фалшив. И все пак остава въпросът защо да ви помагаме, господин Хуле. Ако сте упълномощен от норвежките власти, моля да ни удостоверите това с официален документ.
— Възложиха ми мисия в Конго — излъга Хари. — Но там не открих нищо. Аделе Ветлесен се намира в неизвестност и се опасяваме, че е станала поредната жертва на сериен убиец, отнел живота на поне три жени, сред които и норвежка депутатка. Името й е Марит Улсен, можете да проверите в интернет. Наясно сте с официалната процедура: трябва да се прибера в Норвегия, да изискам необходимите документи по каналния ред и чак тогава да ви моля за съдействие, но така ще изгубим ценно време, а убиецът ще увеличи преднината си и ще му се отвори възможност да убие още невинни хора.
Хари установи, че думите му оказаха необходимото въздействие. Жената и двамата офицери си размениха николко думи и жената излезе.
Зачакаха мълчаливо.
Хари погледна часовника. Още не бе минал летищната проверка.
След шест минути чуха тракане на токчета.
— Ева Русенберг, Юлиана Верни, Вероника Раул Гуено и Клеър Хобс — изстреля тя, повдигна си очилата и сложи върху масата пред Хари четири имигрантски карти — всичко това, преди вратата да се хлопне зад гърба ѝ.
— Тук рядко пристигат жени от Европа — поясни тя.
Хари огледа картите. И четирите жени бяха посочили в кой хотел смятат да отседнат, но нито една не бе избрала "Горила". Хари провери адреса им по местоживеене: срещу Ева Русенберг пишеше "Стокхолм".
— Благодаря — кимна Хари и преписа имената, адресите и номерата на паспортите върху касов бон от такси, който намери в джоба на якето си.
— Съжалявам, че не разполагаме с повече информация — жената пак си оправи очилата.
— Напротив. Много ми помогнахте. Наистина.
— А сега, господин полицай… — подхвана високият слаб офицер и върху черното му лице блесна усмивка.
— Да?
— … е време да ви регистрираме за полета към Найроби.
— Да, но… — Хари си погледна часовника. — Май ще се наложи да хвана следващия.
— Следващия ли?
— Трябва да се върна в хотел "Горила".
Кая се возеше във вагон първа класа. Екстрите включваха безплатни вестници, две чаши кафе и ток за лаптопа, но пътниците се возеха натъпкани като сардели. Телефонът ѝ звънна и тя побърза да влезе в един от по-евтините вагони — бяха почти празни, — за да разговаря на спокойствие.
— Къде си? — попита Хари.
— Във влака. Тъкмо подминахме Хьонефос. А ти?
— В хотел "Горила" в Кигали. Разгледах формуляра попълнен на името на Аделе Ветлесен. Ще хвана следобедния полет. Ще се прибера утре сутринта. Моля те, обади се на твоя обожател, Тиквата от Драмен, и му поискай пощенската картичка, която Аделе е изпратила на съквартиранта си. Може да слезеш на гарата в Драмен, нали влакът има престой там.
— Май ще си насиля късмета, но ще опитам. За какво ти е картичката?
— Искам да сравня подписите. Преди в КРИПОС работеше графолог на име Жан Хю. Наскоро го пенсионираха по болест. Повикай го в Управлението утре в седем.
— Толкова рано? Не е ли…
— Права си. Ще сканирам и ще ти изпратя по имейл формуляра на Аделе, а довечера ти ще го занесеш заедно с картичката в дома на Жан.
— Довечера?