— Да си остане между нас — прекъсна я Хари. — Лека нощ.
На вратата на болничната стая Хари се размина с Алтман.
— Заспа — прошепна медицинският работник. — Влях му десет милиграма морфин. Ако искаш, постой при него, но да знаеш, че няма да се събуди през следващите няколко часа.
— Благодаря.
— За нищо. И моята майка… страдаше от тежки болки, преди да си отиде.
— Мм. Пушач ли си, Алтман?
По гузното изражение на събеседника си Хари разбра, че отговорът му ще бъде положителен, и го покани да излязат навън. Запалиха по цигара. Сигюр (малкото име на Алтман) призна, че причината да специализира анестезиология, е майка му.
— Значи си помогнал на баща ми…
— … като жест от син към друг син — усмихна се Алтман. — Но се посъветвах с лекуващия лекар, разбира се. Гледам да не си изгубя работата.
— Правилно. Човек трябва да постъпва разумно. Ще ми се и аз да бях като теб.
Изпушиха цигарите и Алтман тръгна към вратата, но Хари го спря:
— Понеже разбираш от упойващи вещества, искам ди те питам как може човек да се сдобие с кетаномин.
— Май не е редно да ти отговарям на този въпрос.
— Спокойно, питам те във връзка с разследване на убийство.
— Аха, добре тогава. В Норвегия е почти невъзможно да намериш кетаномин, освен ако не работиш като анестезиолог. Действа по-ефикасно от куршум: мигновено поваля пациента в безсъзнание. Но е силно противопоказен при язва. При предозиране нараства опасността от инфаркт, затова самоубийците често са прибягвали до помощта му. От няколко години обаче кетаноминът е забранен в страните от ЕС и в Норвегия.
— Знам. Ако ти трябва, откъде ще си го купиш?
— От страните от бившия социалистически блок или от Африка.
— От Конго например?
— Там със сигурност ще намериш. След масовата забрана производителят го пуска на дъмпингови цени и кетаноминът попада в бедни държави. Винаги става така.
Седнал до леглото на баща си, Хари наблюдаваше как слабите му гърди се повдигат под пижамата. След час стана и си тръгна.
Включи телефона си едва след като влезе в апартамента, пусна си "Don't Get Around Much Anymore"[71] в изпълнение на Дюк Елингтън — една от любимите плочи на баща му — и извади кафявата бучка опиум. Видя, че Гюнар Хаген му е оставил гласово съобщение, но реши да не го прослушва — досещаше се какво съдържа: Белман пак му е трил сол на главата; Хари, Бьорн и Кая не бива да припарват до случая под никакъв претекст. Хаген сигурно го е предупредил да подаде молба за назначение, ако иска да се върне на работа в полицията. А навярно последното изобщо не присъства в съобщението. Хари усещаше, че наближава време за пътуване. Реши да тръгне още тази вечер. Извади запалката и прочете двете текстови съобщения. В първото Йойстайн предлагаше да се съберат по мъжки в скоро време, като поканят и най-заможния от компанията: Сабото. Второто съобщение се оказа от непознат номер:
В страницата на "Афтенпостен" прочетох, че си поел случая. Ще ти подскажа. Преди да го залепят за ваната, Елиас Скуг е говорил.
К.
Хари изпусна запалката и тя падна звучно върху стъклената масичка. Пулсът му се ускори. Докато тече разследване на убийство, в полицията обикновено постъпват стотици сигнали и хипотези. Непрекъснато валят обаждания от очевидци, готови да се закълнат, че са видели, чули или узнали отнякъде нещо много важно. Нека дежурните на телефона бъдат така добри да им отделят малко време… Обикновено звънят едни и същи "свидетели", но броят на желаещите да сътрудничат всеки път се увеличава с нови попълнения. Съдържанието на това съобщение обаче показваше недвусмислено на Хари, че този сигнал не е от поредния луд параноик. В пресата изтекоха всякакви подробности по случая, но полицията не спомена и дума за лепилото и ваната. Освен това телефонният номер на Хари не фигурираше в обществения указател.
Трийсет и осма глава
Белег за цял живот
Хари намали Дюк Елингтън. Продължаваше да държи телефона си. Онзи отсреща знаеше за бързосъхнещото лепило. И номера на Хари. Дали да провери адреса и името на притежателя на непознатия номер и да го арестува, или да не бърза, за да не го изплаши? От друга страна, човекът очакваше отговор.
Хари набра номера. След две прозвънявания се обади мъжки глас:
— Да?
— Аз съм, Хари Хуле.
— А, добре.
— Да не се познаваме?
— Не ме ли помниш? Апартаментът на Елиас Скуг.: Бързосъхнещо лепило.
Кръвта на Хари заблъска в сънната артерия. Гърлото му се стегна.
71
"Don't Get Around Much Anymore" (англ.) — "Гледай да не се мяркаш повече наоколо". — Бел. прев.