Тамара седеше пред комуникационния панел и поддържаше контакт с главния кораб.
— Потвърдиха нашите анализи за метеоритни ями — каза тя. — Планетата е най-малко на десет милиона години, ненаселявана повече от три милиона. Не виждам на какво се усмихваш.
— Извинявай — Деймън не погледна екрана. — Мислех си за стария парадокс отпреди Експанзията. Ако там има извънземни, къде са? Преди двадесет дни мислехме, че имаме отговора: никакви извънземни. Сега отново си задаваме същия въпрос. Къде са те, Тами? Кой е построил всичко това? Къде са Строителите?
Тя вдигна рамене. Въпросът на Деймън щеше да остане без отговор в продължение на повече от три хиляди години.
Докато гледаха и се чудеха, до главния кораб достигна слаб сигнал от малка, бореща се за оцеляване колония на Ета Касиопея. Тя съобщаваше нова интригуваща физична теория, включваща тази на Боуз-Айнщайн заедно с предложение за прецизен и сложен експеримент в дълбокия Космос, надхвърлящ нейните ограничени ресурси.
Всички на Лакост бяха заинтригувани от Строителите и никой не обърна внимание на съобщението.
Но Строителите отдавна си бяха отишли. Беше време за пътуване със свръхсветлинна скорост.
Галактически координати: 26,223.48914,599.029 +112.58
Име: Кокун
Връзка звезда-планета: Лакост-Савал
Възел за достъп Боуз3: 99
Предполагаема възраст: 10.464 и 0.41 милиона години.
Изследователска история: Кокун заема специално място в човешката история като първи артефакт, открит от хора-изследователи, както Касп (Вж. статия 300) беше първият, открит от сикропеанския род. Кокун е открит през Е. 1086 от колония Кролспейс при търсене на годна за заселване планета в системата Лакост.
Физическо описание: Формата на Кокун представлява триизмерен вариант на познатите пръстеновидни градове около много населени светове. Той обаче далеч надминава стандартните екваториално-равнинни ансамбли както по размери, така и по предполагаема функция. Този артефакт използва четиридесет и осем базалтови вертикални подпорни стени, които свързват Кокун с екваториалната планетарна повърхност и се издигат нагоре като непрекъсната пръстеновидна структура на стационарна височина. Четиристотин тридесет и две хиляди външни нишки се простират на петстотин хиляди километра от планетата. Няма две еднакви нишки. Типичните размери на кухите цилиндрични нишки са с външен радиус от два до четири километра. Гледана от много места, повърхността на Савал е напълно засенчена от Кокун.
Из коридорите на Кокун усилено патрулираха Фейджи (Вж. статия 1067). Изследователите трябва непрекъснато да следят за тяхното присъствие.
Физическа природа: В конструкцията на Кокун са използвани стандартните свръхздрави полимери, като тези на повечето артефакти на Строителите. Отсъствието на втори естествен спътник на Савал, макар изкопаемите останки ясно да показваха, че преди дванадесет милиона години са настъпвали приливи, предизвиквани от два спътника, свидетелства за изчезнала луна, послужила като основен източник на материали за построяването на Кокун.
Нишките на Кокун се поддържаха в стабилно състояние от равновесието между гравитация, въртящи се опорни структури и налягане в резултат на звездна радиация. За обясняване на тяхната стабилност не е необходима никаква непозната наука, макар че конструкцията на системата изисква решаването на основни, скрити оптимизационни проблеми, надхвърлящи изчислителната мощ на най-добрите компютри на рода. За решаване на проблема е бил използван Елефант (Вж. статия 859) и за четири стандартни години изчислително време е било достигнато частично решение (така наречения „ограничен проблем Кокун“).
Предполагаема цел: Съществуват малко тайни около Кокун, ако приемем необходимостта от такава масивна система. Базалтовите вертикални подпорни стени позволяват пренасяне на материал на и от повърхността на Савал на нищожно ниска цена. Външните нишки позволяват икономично прехвърляне на полезен товар до всяка точка на звездната система Лакост на принципа „инерция-стръмен склон“. Капацитетът на Кокун е огромен. По принцип всяка година в Космоса по него може да се прехвърля една петдесетхилядна от масата на Савал — достатъчно да намали забележимо скоростта на въртене и да промени времетраенето на деня на планетата с две секунди.