Бурята пета степен беше отминала, нощните облаци на Опал по изключение се бяха разкъсали. Беше почти полунощ, но още не бе тъмно. Амарант се намираше в последната фаза на бавното си придвижване към Мандъл. Тя беше високо в небето, достатъчно голяма да покаже блестящия си ярък оранжев диск. След още два дни джуджето-спътник ще започне да хвърля сянка.
На половин небе от Амарант, скрита зад хоризонта, лежеше Гаргантюа на път да се гмурне към пещта на Мандъл. Тя все още беше само розова точка, но беше по-ярка от всички звезди. След още една седмица газовият гигант ще покаже собствения си кръгов диск с тъмнокафяви и бледожълти ивици.
Ребка тръгна през космодрума към една от четирите големи сгради. Грейвс все така се влачеше след него.
— На среща с Луис Ненда ли отивате? — попита съветникът.
— Надявам се. Какво знаете за него? — ако Ребка се залепеше за Грейвс, би могъл да се опита да използва неговите превъзходни знания.
— Само казаното в искането — отвърна Грейвс. — Плюс онова, което ние знаем за членовете на общността Зарладу… а то е по-малко от това, което бихме желали да знаем. Световете на Общността не се отличават с желание за сътрудничество.
„Което може да се квалифицира като най-сдържаното изказване досега“ — помисли си Ребка.
Дванадесет хиляди години по-рано, много преди хората да започнат експанзията, земните сефалоподи18 на Зардалу се опитали да създадат нещо, което нито хората, нито сикропеанците никога не са били толкова глупави, че да опитат. Общността Зардалу била истинска империя от хиляда планети, управлявани с твърда ръка от Дженизий. Опитът се провалил катастрофално. Но неуспехът може би е послужил за урок, предпазил хора и сикропеанци от същата грешка.
— Луис Ненда е човек — продължи Грейвс, — с някои качества на зардалу.
— Умствени или физически.
— Не зная. Но каквото и да е било направено, трябва да е доста несъществено. Не се споменава за никакъв заден череп или очи на края на пръстите, никакъв хермафродизъм. Никакъв гигантски или лилипутски ръст… Според съобщението той е мъж с нормален ръст и тегло. Разбира се, съществуват стотици модификации, които не фигурират в никакъв стандартен списък.
— Колкото до любимото животно, което води със себе си, още по-малко мога да ви кажа. То е хименопта и е излишно да казвам, че е членестоного… макар че прилича на земна хименоптера19. Но дали е само за компания или е сексуален партньор, или дори източник на храна за Ненда… ще трябва да почакаме, за да разберем.
„Чакането няма да е дълго“ — помисли си Ребка. Новопристигналият кораб се намираше в средата на космодрума на Старсайд. В приемната зала вече преглеждаха пътниците за паразити. Тъй като тестовете за ендо- и екзопаразити се извършваха само за няколко минути, новопристигналите сигурно бяха в последните етапи на приемане.
Ребка и Грейвс отидоха на мястото, където вече чакаха Макс Пери и трима служители от службата за прием.
— Още колко ще продължи? — попита Ребка.
Вместо да отговори, Пери посочи с ръка отварящите се двойни врати на камерата за обезпаразитяване.
След предположенията на Грейвс и фантазиите представи на Ребка, Луис Ненда изглеждаше изненадващо нормален. Нисък, мургав и мускулест, той можеше да мине за обитател на по-гъсто населените светове от Фемъс Съркъл. Стоеше малко неустойчиво на краката си, вероятно в резултат на промените на гравитацията през последните няколко часа, но изглеждаше много ентусиазиран и самоуверен. Той излезе важно от камерата за екзобиологично тестване и се огледа високомерно с кървясали очи. До него с подтичване, като имитираше движенията на главата му, вървеше малко, дебеличко извънземно. То видя групата чакащи хора и спря.
— Калик! — Луис Ненда дръпна каишката, която минаваше около гръдния кош на хименопта и обхващаше корема. — Тръгвай! — после, без да погледне някого, освен Пери, каза: — Добро утро, коменданте. Мисля, че тестът за мен ще даде отрицателни резултати. Както и за Калик. Ето моето искане за пребиваване.
Другите още гледаха хименопта. Джулиъс Грейвс беше виждал една по време на пътуванията си през териториите на зардалу, но останалите от тях ги знаеха само от картинки и препарирани образци.
Трудно беше извънземното да се идентифицира с легендите за силата на този вид. То беше високо наполовина на Луис Ненда, с малка гладка глава, на която доминираха силни, прилични на капан за диви зверове челюсти и множество двойки блестящи черни очи разположени в кръг около главата. Очите непрекъснато се движеха независимо едно от друго, и проследяваха различни обекти.