Физическа природа: Това, за нещастие, трябва да обхваща един списък какво не е Ленс. Съвременната наука и технология не могат да дадат обосновано предположение какво е той.
Ленс не е изграден от никакви известни на съвременните обитатели на спиралния ръкав частици. Той не е форма на сингулярност пространство-време, тъй като такава сингулярност не може да влияе само на лъчения с определена дължина на вълната и да оставя всички други форми на материя и радиация незасегнати. По същата причина не може да е съчетание от комбинирана гравитация. Артефактът не може да притежава и суперстрингова22 структура, тъй като не е наблюдавана никаква спонтанна или индуцирана емисия.
Предполагаема цел: Неизвестна. Ленс представлява макроинженерно дело на Строителите, най-големият и най-загадъчен артефакт. Специфичният обхват на дължината на вълната обаче е дал основание на някои изследователи на артефакта да предположат, че този обхват отговаря на спектралната сензитивност на зрението на Строителите. Тъй като няма доказателства, че Строителите притежават нещо наподобяващо човешкото зрение или хименопско подобие на очи, предположението не представлява траен интерес.
Съществува хипотеза, че Ленс модулира преминаващата през него светлина по начин, който остава неразгадан. Ако е така, неговата функция като фокусираща леща е само страничен продукт на истинското предназначение на артефакта.
Глава 10
— Влизайте — извика машинална Дариа Ланг, когато чу плахото почукване на вратата и видя, че вратата се отвори. — Влизайте — повтори тя.
После забеляза, че посетителят вече беше вътре или отчасти вътре. Кръгла черна глава само на една стъпка от земята с пръстен от блестящи очи, надничащи през процепа.
— Тя не разбра нито дума от казаното — прозвуча груб глас. — Знае само няколко команди от човешкия език. Влизай вътре.
В стаята влезе намръщен, нисък, мургав мъж, бутащ пред себе си малко извънземно. Около закръгления гръден кош на извънземното имаше здрав нашийник, завързан за черен тръстиков бастун, който мъжът държеше в ръката си.
— Аз съм Луис Ненда. Това тук… — дръпване на бастуна — … е Калик.
— Здравейте. Аз съм Дариа Ланг.
— Зная. Необходимо е да поговорим.
Засега той беше най-арогантният. Дариа беше започнала да се дразни от маниерите във Фемъс Съркъл. Но този беше непоносим.
— За вас може да е необходимо. За мен обаче определено не е. Така че, вървете си.
Той се усмихна.
— Почакайте малко. Къде наистина можем да поговорим?
— Тук, където сме. Но не разбрах какво толкова има да обсъждаме.
Той поклати глава и посочи с палец към Д’жмерлиа. Ло’фтианецът се беше възстановил достатъчно, за да бъде освободен от поддържащите го ремъци, но все още предпочиташе да остане в тях, тъй като можеше да спи спокойно.
— Ами онова залепено насекомо?
— То е добре — тя се наведе да погледне през окуляра. — Просто си почива. Няма да ни пречи.
— Не ме интересува какво прави. Онова, което имам да ви съобщя, не може да се каже пред онази буболечка.
— Тогава не мисля, че искам да го чуя. Д’жмерлиа не е буболечка. Той е ло’фтианец и е интелигентен като вас.
— Което не ме впечатлява особено — Ненда се усмихна отново. — Някои хора казват, че съм луд като варнианец. Хайде да поговорим.
— Можете ли да ми посочите една причина, поради която да искам това?
— Разбира се. Мога да ви посоча хиляда двеста тридесет и седем причини.
Ланг го погледна.
— За артефактите на Строителите ли намеквате? Те са открити само хиляда двеста трийсет и шест.
— Казах причини. И мога да се обзаложа, че и двамата можем да посочим поне една много добра причина за разговор, която не е артефакт.
— Не разбирам какво искате да кажете — Дариа чувстваше, че нейното издайническо лице, както обикновено, я предава.