Дариа се промъкна обратно в пещерата под водопада, уви се в одеялото и се сви върху издатината на скалата. Неравните камъни се забиваха в тялото й. Плискащата се водна завеса й осигуряваше капчици вода и изолиращ шум. Отдолу тръпнеше неспокойно самата Куейк, стенеща при все по-голямото разпъване върху дибата26 на приливните сили.
Не можеше да се очаква при такива условия някой да може да заспи. Дариа отхапа парче суха бисквита, затвори очи и се концентрира върху една мисъл — тя се бореше. Онова, което беше свършила, беше малко, но то бе единственото, което можеше да направи.
Утре може би ще й дойдат нови идеи как да се спаси.
С тази мисъл и недоядената бисквита в ръка, тя потъна в най-отморяващия сън, откакто беше напуснала Сентинел Гейт.
Ханс Ребка имаше друга причина да желае да е самичък. Точно преди да напуснат Опал, от главното управление на Фемъс Съркъл пристигна ново шифровано съобщение. В бързината при отпътуването нямаше време да го прегледа, но когато капсулата се спускаше по Умбиликал към Куейк, той му хвърли един поглед. Докато се приземят, той успя достатъчно да го дешифрира, за да се разтревожи. Във въздушната кола, която го откарваше от Опалсайд към Куейксайд, съобщението пареше като въглен в джоба на сакото му. Ребка включи самолета на автопилот, остави без внимание мрачната сцена под него и се зае сериозно със съобщението.
Главното управление беше преминало от кодиране с цели числа и циклични идеи към инвариантни мрежови знаци. Предполагаше се, че е почти невъзможно кодът да се разшифрова… и съобщенията много трудно се разчитаха дори при наличието на ключ. Ребка включи компютъра на колата и започна да разчита съобщението знак по знак.
Приетият сигнал съдържаше три независими съобщения. Първото, дешифрирано след почти час упорита работа, го накара да пожелае да изхвърли факсимилето на записа през прозореца.
Член на съвета на съюза, тръгнал за Добел, използва името Джулиъс Грейвс, или понякога, Стивън Грейвс. Той е с вътрешен мнемоничен двойник, изграден като допълнителна разширена памет, но това не следва нормалните схеми. Нашите аналитици предполагат възможност за непълно интегриране. Това може да води до непостоянно или непоследователно поведение. Ако Грейвс пристигне на Добел и ако прояви отклонения в поведението си, вие трябва да компенсирате тези тенденции и да неутрализирате всякакви алогични решения, които той може да настоява да се вземат. Моля да отбележите, че един член на съвета има правото да взема еднолични решения, което надвишава правомощията на всякакви планетарни правителствени управления. Налага се да работите в рамките на това ограничение…
Благодаря ви, момчета! — Ребка смачка съобщението на топка и го хвърли през рамо. — Той е луд и има право да прави всичко, каквото поиска… а моята задача е да го контролирам и да го спирам. И ако не го направя, главата ми ще се търколи в прахта! Чудесно.
Това беше друг прекрасен пример за действие от разстояние на правителство, опитващо се да контролира събития, отстоящи от него на сто светлинни години. Ребка се зае с разшифроването на следващото съобщение.
Отне му още един час. Когато го разшифрова, стори му се, че няма да му е от голяма полза, но поне му даваше информация и не изискваше от него невъзможни неща.
Може би за ситуацията, в която се намирате, това да няма голямо значение, но тук разполагаме с независими доклади за доклади за промени в артефактите на Строителите из целия спирален ръкав. Структури, които са били стабилни и инвариантни в паметта на хора и сикропеанци и във всички останали хроники като тези на Зардалу, показват функционални странности и променени физически свойства. Това дава основание на много изследователски екипи да преразгледат възможността за изследване на неизвестния механизъм на редица артефакти…
Съобщават ми такова нещо! — Ребка гледаше компютъра, на който беше изписано оскърбителното съобщение. — А не си ли спомнят, че преди това идиотско назначение, имах за задача да изследвам Парадокс? Преди вие, тъпаци, да ме отклоните от тази задача.
Докато изпълнявате другите си задължения, вие трябва да наблюдавате отблизо артефакта на система Добел, известен като Умбиликал, и да определите има ли съществени промени в неговата функция или вид. Досега не се съобщава за такава…
Ребка се обърна назад да погледне пътя, по който беше дошъл. Умбиликал отдавна не се виждаше. Единственото, което можа да види, беше начупената линия на планетния терминатор като светеща огърлица от оранжеви мъниста на хоризонта. Там беше започнало голямо изригване. Той погледна надолу към повърхността, над която летеше — долу всичко беше тихо — и взе третото съобщение.