Гравитационните приливни вълни би трябвало да са пренебрежително слаби.
Но не са. Те действат на един милиард луни из галактиката, принуждавайки ги да държат обърната една и съща страна винаги към главните планети. Приливните вълни въздействат непрекъснато на вътрешността на света, притискат и дърпат, освобождават геологическото напрежение и променят формата на планетата с всеки приливен цикъл. Те буквално разкъсват всеки обект, попаднал в черна дупка, така че независимо колко силен е натрапникът, приливните вълни го разчленяват до най-малките му субатомни съставни части.
Поради това обратнопропорционалната зависимост на куб от разстоянието е лесно обратима: при една втора разстояние — осем пъти по-голяма сила на приливната вълна; при една трета — двадесет и седем пъти по-голяма сила; при една десета…
При най-голямото приближаване към Мандъл системата Добел е на една единайсета от нейното средно разстояние от планетата. Тогава компонентите й изпитват сила хиляда триста и трийсет и един пъти над средната.
Това всъщност е летният прилив.
Макс Пери беше съобщил на Ханс Ребка тези основни факти и докато летеше над Куейк, той си мислеше за тях. На всеки четири часа огромната невидима гравитационна ръка на Мандъл и Амарант стиска и дърпа Опал и Куейк, опитва се да превърне техните почти сферична форми в удължени елипсоиди. И когато наближи летният прилив, приливната вълна напомпва в системата енергия, еквивалентна на дузина пълномащабни ядрени войни — и при това не един път, а по два пъти на всеки добелски ден.
Ребка беше посещавал светове, където неотдавна е имало глобална ядрена война, и очакваше да види планета, чиято повърхност е в безпорядък, един кипящ хаос, в който съществуването на живот е невъзможно.
Ала нямаше такова нещо и той беше объркан.
Имаше локални изригвания — това не можеше да се отрече. Но когато гледаше към бягащата под него земя, той не можеше да види нищо, което да съответства по мащаб на въображението му.
Какво беше погрешно?
Ребка и Пери бяха пропуснали да отчетат един факт, известен още от времето на Нютон — гравитацията е сила на веществото. Никакъв известен материал не може да послужи като екран срещу нея. Всяка частица, независимо къде във Вселената се намира, изпитва гравитационна сила от всяка друга частица.
И така, докато ядрената война ограничава своята сила върху атмосферата, океаните и горните няколко десетки метра от земната повърхност на една планета, силата на приливната вълна стискат, дърпат и усукват всеки кубически сантиметър от нея. Те са сравнително равномерно разпределени сили, действащи от най-горните слоеве на атмосферата до най-вътрешният атом на свръхнагрятото, подложено на свръхналягане ядро.
Ребка огледа повърхността, но не видя нищо, което да подсказва приближаване на Армагедон27. Неговата грешка беше естествена и елементарна. Той трябваше да гледа под повърхността. И тогава може би щеше да види първите леки признаци за истинската природа на летния прилив.
Когато въздушната кола се снижи за кацане, долу бушуваше наситен със задушаващ прах вятър. Ребка вкара колата директно във вихъра, надявайки се микровълновите сензори да го предупредят за големи скали, които могат да предизвикат проблем. Кацането стана достатъчно плавно, но проблем възникна. Според системата за издирване и спасяване, аварийният радиофар беше точно пред колата на по-малко от трийсет метра. Но детекторът за маса не откри нищо с размерите на въздушна кола или кораб на по-малко от триста. Взирането в прашната буря не помогна. Светът пред колата завършваше с плътна пелена от прах и пясък, през която се виждаше на не повече от десетина крачки пред носа на колата.
Ребка отново провери системата за издирване и спасяване. Нямаше съмнение относно местоположението на радиофара. Той измери посоката и разстоянието от вратата на колата. Насили се да седне и да изчака пет минути, слушайки виенето и блъскането на пясъчната буря в колата и надявайки се, вятърът да спре. Ала той продължи да духа с неотслабваща сила. Видимостта определено не се подобряваше. Накрая Ребка сложи големи очила със специални лещи и респиратор, облече топлоизолиращи дрехи и отвори вратата. Поне комбинацията му беше позната. Виещ вятър, прегрята атмосфера и почти задушлив въздух — точно като у дома. Беше се борил с всичко това през детството си на Тюфел.