Приложени дразнители показват, че масата реагира на всякакво външно влияние, но след около двадесет и пет години от първата реакция започва да се връща към първоначалното си състояние. Физическото възстановяване се извършва чрез репродуциране по подсекции и всякакви паднали материали (например отломъци от комети) се използват катаболично и анаболично за синтезиране на необходимите компоненти. Локалните температурни промени се коригират до средната температура на масата от 1.63 градуса по Келвин, в съответствие с използването на течен хелий като топлопренасящ агент. Необходимият охлаждащ механизъм за поддържане на частите на Елефант под 2 градуса по Келвин е неясен.
В Елефант си издълбани дупки (включително изрязване на фрагменти до двадесет километра дълги и цели извадени надлъжни конструктивни елементи), при което общите му размери почти не са се намалили. Външната форма се поддържа постоянна и впечатлението за аморфно тяло очевидно е невярно. Ако към тялото не се добавя или отнема материал, размерите и формата на Елефант във всяка посока са инвариантни до части от милиметъра.
Предполагаема цел: Жив ли е Елефант? Има ли съзнание? Дискусията по тези въпроси продължава. Днес учените са единодушни, че Елефант е единственият активен артефакт с ограничена способност за самообновяване. Всяка отстранена част бавно става инертна, нейната проводимост намалява и системата загубва хомеостатичния28 си характер. Ако Елефант е жив, пълното време на реагиране на външни дразнители е много дълго (стотици години), а предполагаемата скорост на метаболизъм — съответно ниска.
Независимо от това, общото съзнание на артефакта със сигурност като цяло или част от него може да функционира като универсална изчислителна машина. В съответствие с пионерната работа на Демерл и Тръсиг, Елефант е бил широко използван за приложения, изискващи огромна памет и умерена изчислителна скорост.
Ако Елефант е интелигентно и притежаващо съзнание същество, идеята за цели и използване е неподходяща. Очевидно са необходими по-прецизни изследвания на съзнанието му.
Глава 16
— Също като търсене на съкровище е — каза Грейвс. Той вървеше бавно, с равномерна крачка напред, с ръце на гърба и отпуснати рамене. Приличаше на замислен скелет, излязъл на следобедна разходка. — Старата игра. Спомняте ли си?
Макс Пери зяпна след него. Той беше израснал на свят твърде суров и несигурен, за да си позволи лукса да играе детски игри и да участва в банди. Храната беше неговото най-ценно съкровище. И най-добрата игра, за която можеше да мисли в момента, беше оцеляването.
— Вие намерихте следи — продължи Грейвс. — Най-напред радиофара. После указателя, след това загадъчните пещери. И накрая… ако имате щастие… съкровището!
Въздушната кола беше кацнала на ерозирало плато в пустинния район между Хилядата езера и външната граница на котловината Пентаклайн. В тази номадска земя меката скала беше проядена от дълбоки тунели и гладкостенни карстови ями като маджун, който престарял гигант е мел или мушкал с изкривени артритни пръсти. Широки по метър дупки зееха безразборно по повърхността под най-различни ъгли. Някои се спускаха почти вертикално; други бяха с толкова малък наклон, че през тях можеше с лекота да се влезе.
— Внимавайте! — Пери не понасяше небрежното отношение на Грейвс. — Вие не знаете колко опасни могат да са ръбовете на тези дупки… и какво може да има на дъното! Цялата област е една летаргична зона за живата природа на Куейк.
— Не се безпокойте. Съвършено безопасно е — Грейвс се приближи още една крачка до края на дупката, но когато скалата под краката му се срина, бързо отскочи назад. — Съвършено безопасно — повтори той. — Във всеки случай това не е дупката, която ни е необходима. Просто ме следвайте.
Той отново поведе напред, заобикаляйки опасното място. Пери го следваше уж на безопасно разстояние. Очаквайки да видят друга кола, може би разбита на мястото на излъчения сигнал за помощ, двамата мъже бяха изненадани, като не намериха нищо, освен един самотен радиофар. До него, отбелязана като черна линия в тебеширено бялата скала, имаше стрелка. Тя сочеше право напред към тъмен, стръмен тунел, пред чийто вход Грейвс тъкмо балансираше и предпазливо се навеждаше напред. Под стрелката с необработен почерк бяха надраскани думите: