Онова, което можеше да се види от кораба, беше зелена маса от сочни, преплетени пълзящи растения. Те непрекъснато се тресяха от подземни трусове и създаваха илюзия, че са разумни същества и реагират с нервната си система на ставащото.
— Отишли са там, защото са мислили, че е безопасно и няма да бъдат намерени. Но аз мога да ги намеря.
Пери погледна часовника си.
— Трябва да побързаме. Вече час откакто сме напуснали радиофара. Д’жмерлиа — обърна се той към неспокойния ло’фтианец, — ние обещахме, че след четири часа ще ви върнем там, откъдето ви взехме. И ще го сторим. Хайде, съветнико. Аз зная къде могат да бъдат те… Живи или мъртви.
Извън кораба атмосферата беше по-потискаща, а температурата — десет градуса по-гореща от обикновено. Черният базалт трепереше под краката им, горещ и пулсиращ като покрита с люспи кожа на огромен звяр. Пери обиколи скалата и внимателно я огледа.
Грейвс го последва, бършейки с кърпа потта от челото си.
— Ако се надявате да откриете стъпки, ще ми бъде неприятно да ви разочаровам, но…
— Не стъпки. Водни отпечатъци — Пери коленичи. — Следи от бягащи крака. На Куейк има голям брой малки езера и водни басейни. Местните животни чудесно се справят, но те пият вода, която ние с вас не бихме могли да пием. И след като близначките Кармел са напуснали кораба, те са се нуждаели от обикновена прясна вода.
— Може би са имали пречиствател.
— Може би. Би им бил необходим… Прясната вода на Куейк е относително понятие. Ние с вас не бихме могли да я пием, нито Джени и Елена Кармел — Пери прекара ръка по гладкия издаден ръб на скалата. — Ако са живи, ще са там, където има вода. И няма значение закъде са се запътили, ако са тръгнали от тази скала… а те трябва да са тръгнали от тук, защото „Съмър Дриймбоут“ е там… Сигурно са спрели някъде горе, край някой от потоците. Ето един, достатъчно е бил буен. Там има и друг, почти толкова пълноводен. Но онази каменна плоча е наклонена и ние сме в долния й край. Най-напред да опитаме натам.
Той тръгна внимателно. Грейвс го последва. Когато докосна с ръка базалта, трепна. Голата скала беше нагорещена до толкова, че можеше да му направи мехури. Пери бързо се отдалечи, плъзгайки се надолу по тридесет градусовия наклон, който се губеше в джунглата от пълзящи растения.
— Почакайте ме! — Грейвс вдигна ръка да защити очите си. Назъбените като трион краища на листата порязаха ръката му и одраскаха голото му теме. После той се мушна под свода от растения, които маркираха първото ниво на Пентаклайн.
Тук светлината на Мандъл и Амарант беше приглушена до синьо-зелена сянка. Малки същества се разхвърчаха покрай тях. Джулиъс Грейвс отначало помисли, че са насекоми или птици, но попита Стивън и той му съобщи, че са псевдокоелентерати29, приличащи повече на летящи медузи, отколкото на някое друго същество от Земята или от Миранда. Разтреперани от страх, съществата отлетяха далеч от Грейвс в тъмното. Той забърза подир Макс Пери. След няколко метра температурата на въздуха под свода скочи с още няколко градуса.
Пери следваше скалистия път на водата, промушвайки се покрай лепкави жълти дънери и извисяващи се два метра нагоре подобни на гъби форми. От листата над тях изхвърчаха рояци малки крилати същества и налетяха на незащитеното му лице и ръце.
— Не хапят — извика Пери през рамо. — Продължавайте да вървите.
Заобиколен от тях, Грейвс все пак се стараеше да не ги допуска до очите си. Защо Пери не беше взел маски и респиратори? В своята съсредоточеност той не гледаше къде върви и сляпо следваше другия мъж.
— Намерихте ли нещо?
Пери поклати глава и посочи надолу. Две стъпки напред коритото на потока пропадаше във вертикална дупка. Грейвс се надвеси опасно напред, но не може да види нищо на дъното.
— Да се надяваме, че не са долу — Пери вече се обръщаше назад. — Хайде.
— Ами ако и другият прекъсва също? — Грейвс отново щракна с пръсти.
— Ще бъде лошо. Ще трябва да измислим нещо друго, но всъщност нямаме време за това. Ще трябва да се погрижим за себе си.
Вместо да се изкачи назад по повърхността на скалата, проправяйки си бавно път, той тръгна към другата страна, където течеше вторият поток. Встрани от водата ниската растителност беше по-буйна. Остри бамбукови стебла стърчаха на височина на коленете, дращеха ботушите и разрязваха панталоните. Дразнещ сок от счупените листа оставяше щипещи белези по прасците им. Пери ругаеше, но не намали темпото.