Но сега, когато ги виждаше от плът и кръв, под ярката светлина на палатката, разбра, че всъщност приликата е привидна. Ако близначките приличаха на Ами, то беше поради дрехите и прическите им. Елена и Джени Кармел изглеждаха уморени и смазани в сравнение с наперената и необорима самоувереност на Ами. Загарът, който беше видял на кубовете с образите, бе изчезнал, заместен от бледност.
А и близначките бяха различни една от друга. Макар чертите на лицето им да бяха еднакви, израженията не бяха. Едната очевидно доминираше, родена няколко секунди по-напред, може би, съвсем малко по-едра и по-тежка.
Тя срещна погледа на Макс Пери. Другата държеше главата си наведена, хвърли само един свенлив, блестящ поглед към него изпод дългите си, тежки мигли. Въпреки това изглеждаше спокойна и когато Грейвс затвори платнището на входа и седна срещу тях, обърна лице към него.
Той махна с ръка на Пери да седне.
— Елена… — Грейвс кимна към по-самоуверената близначка — и Джени са прекарали много труден период — гласът му беше тих, почти разстроен. — Мили мои, зная, че споменът е болезнен, но искам да повторите пред коменданта онова, което току-що ми казахте… И този път ще го запишем.
Джени Кармел хвърли още един смутен поглед към Пери и погледна сестра си в очакване на съвет.
Елена стисна коленете си с ръце.
— От началото ли? — гласът й беше прекалено дълбок за слабото й тяло.
— Не от самото начало. Не е необходимо да казвате как сте спечелили пътуването на Шаста… Всичко това го имаме записано. Бих желал да започнете от пристигането ви на Павонис Фор — Грейвс държеше пред себе си малък записващ уред. — Когато сте готови, можем да започнем.
Елена Кармел кимна неуверено и няколко пъти прочисти гърлото си.
— Щеше да е последната планета — започна най-после. — Последната, която щяхме са посетим, преди да се върнем на Шаста. Преди да си отидем у дома — на последната дума гласът й предрезгавя. — Решихме, че ще ни хареса да останем навън, сред природата, далеч от хора. Купихме си специално оборудване — тя посочи около себе си, — така че да можем да живеем удобно далеч от всичко. И кацнахме със „Съмър Дриймбоут“ на едно сухо възвишение в средата на блатата… Павонис Фор е предимно блатист. Искахме да избягаме от цивилизацията и да си построим палатка, далеч от кораба.
Тя спря.
— Грешката беше моя — каза Джени Кармел с потиснат глас и тон, по-висок от този на сестра й. — Бяхме виждали толкова много хора на толкова много светове, а корабът беше по-малък, отколкото си представяхме, преди да тръгнем. Беше ми омръзнало да живеем, натъпкани в него.
— И двете бяхме уморени — Елена защити по-малката си сестра. — Направихме си лагер може би на тридесет метра от кораба, близо до едно възвишение. Когато се смрачи, мислехме, че идеята да живеем примитивно е чудесна, точно както са живели на Земята преди десет хиляди години, и запалихме огън. Запалихме го и ни беше хубаво, топло, а и нямаше никаква опасност от дъжд. Тогава решихме, че дори можем да спим навън. Когато съвсем се стъмни, сложихме спалните си чували един до друг, легнахме и загледахме звездите — тя се намръщи. — Не си спомням за какво говорихме…
— Аз си спомням — обади се Джени. — Говорихме, че това е последната ни спирка и колко жалко ще бъде да се върнем отново в училището в Шаста. Опитахме се да видим нашето слънце, но съзвездията изглеждаха твърде различно и ние не бяхме сигурни къде е точно нашият дом… — замлъкна и отново погледна сестра си.
— После сме заспали — сега Елена говореше малко по-напрегнато. — И докато спяхме, те дойдоха. Те… те…
— Берсиа? — подсказа й Джулиъс Грейвс.
Двете близначки кимнаха.
— Един момент, Елена — продължи той, — искам да отбележа за записа тук няколко факта за берсиа. Те са добре установени и лесно могат да се проверят. Берсиа са големи, бавни гръбначни животни. Като нощни амфибии, местни, уникални за Павонис Фор, със силна фотофобия30. По начин на живот приличат на изчезналите земни бобри. Подобно на бобрите, берсиа живеят в колонии, предимно във водата, където си строят жилища. Главната причина, поради която им се приписва възможен интелект, е сложната конструкция на тези жилища. Правят ги от кал и стебла на единствените подобни на дървета растения на Павонис Фор. Те растат само в близост до сухи торфени възвишения. Затова е било почти невъзможно берсиа да не се явят през нощта на възвишението, където са построили лагера си близначките Кармел — той се обърна към Елена: — Някой споменавал ли ви е за берсиа, преди да построите лагера? Какви са, как изглеждат?