Таса тичаше под Дилан, докато той се люлееше, захапваше ботушите му и лаеше. Момчето се смееше, катерейки се нагоре, придърпвайки издутото създание все по-надолу, докато накрая едва не докосна отвратителната му кожа.
Най-после го пусна и се приземи върху металната пътека с дрънчащ удар. Ядосаните пипала се увиха около него, докато създанието се изстрелваше обратно нагоре към вътрешностите на кораба.
— Това вече заяква — обади се д-р Барлоу. — Съвсем скоро ще бъде готово.
— Готово за какво? — попита меко Алек.
— Да ме носи — усмихна се Дилан. — Големите могат да вдигнат човек на височина от една миля! Имаме няколко възрастни Хъкслита по-навътре.
Алек се вторачи в съществото. Цяла миля… повече от километър и половина. От такава височина лесно щяха да различат квадратната форма на замъка и дори да забележат Бурехода, стоящ в двора.
— Виждам, че вече разбирате, Алек — каза д-р Барлоу. — Много скоро ще открием семейството ви. Може би ще ни спестите тази подробност.
Алек бавно си пое дъх.
— И защо да ви помагам?
— Вие вече се опитахте да ни помогнете — отвърна тя. — И да, знам, че са се отнесли непростимо към вас, вместо благодарност. Но не можете да ни вините, че сме подозрителни. В крайна сметка сме във война.
— Че защо тогава ще си създавате повече врагове, отколкото имате в момента?
— Защото се нуждаем от помощта ви — от помощта на семейството ви. Без нея може всички да загинем.
Алек погледна жената право в очите. Беше съвсем сериозна.
— Не можете да поправите кораба, нали?
Д-р Барлоу бавно поклати глава, а Алек се извърна.
Ако Дарвинистите наистина бяха в капан тук, единственият начин да ги спаси, беше да им предостави замъка и всички негови запаси. Това или да ги остави да умрат от глад. Ала можеше ли да замени сигурността на собствените си хора, дори може би на цялата империя в бъдеще, за стотина живота?
Трябваше да разговаря с Волгер.
— Пуснете ме — каза. — И ще видя какво мога да направя.
— Може би ако ни заведете до дома ви? — рече д-р Барлоу. — Под бяло знаме, за да предотвратим всякакви неприятности.
Алек помисли за миг и кимна. Така или иначе щяха да открият замъка.
— Добре. Но нямаме много време.
— Ще говоря с капитана. — Щракна с пръсти да повика Таса. — Господин Шарп, вярвам, че имате задължения в машинното.
— Да, госпожо, — отвърна Дилан. — Ами Алек? Да го заключа ли отново?
Д-р Барлоу погледна към Алек.
— Bella gerant alii[8]?
Алек кимна отново.
— Това не е моята война.
Жената му се усмихна и поведе Таса.
— Мисля, че можем да имаме доверие на Алек да не се развихри, господин Шарп. Чувствайте се свободен да го заведете с вас в машинното. Той е едно добре възпитано момче.
Тя и Таса изчезнаха в полумрака, а полюшващите се пипала на Хъкслитата продължаваха да се вият.
— Разбра ли какво каза? — попита Дилан. — Това май беше нещо на езика на учените?
Алек завъртя очи.
— Казва се латински, невежа такъв. А "Bella gerant alii" означава "Нека другите водят войни". Каза това, за да не се налага да се бием помежду си.
— Знаеш латински? — разсмя се Дилан. — Ти си голямо конте, а?
Алек отново се смръщи, осъзнавайки поредната грешка.
— Аз съм глупак, това съм аз.
Д-р Барлоу все още го изпитваше, докато се опитваше да разбере кой и какво всъщност е. Синът на някой контрабандист или на планински селянин нямаше да разбира латински, нито пък щеше да е в състояние да отговори, без да му мигне окото.
Странното беше, че фразата, която бе произнесла, бе част от стара поговорка за Хапсбургите — за това как са се сдобивали с повече земи чрез сключване на бракове, отколкото чрез война. Мисли ли четеше, освен че беше учен?
Колкото по-скоро се махнеше от тези Дарвинисти, толкова по-добре.
Двадесет и шест
Докато се връщаха към отвора, Дилан каза:
— Дамата сигурно мисли, че си някой специален.
Алек го погледна.
— Какво искаш да кажеш?
— Машинното е с ограничен достъп.
Дилан се наведе и прошепна:
— Там има нещо адски странно.
Алек не отговори, замислен какво изобщо би могло да бъде квалифицирано като странно в тази какофония от мерзости. През последните няколко часа беше видял достатъчно неестествени създания за целия си живот.
— Но предполагам, че няма проблем — продължи Дилан. — Предвид това как реши да ни помогнеш.
— Не и благодарение на теб.
Дилан спря.
— Това пък какво трябваше да означава?
8
От средата на късното средновековие, Австро-унгарската империя е имала политиката да прави коалиции посредством сключване на бракове. На латински мотото на тази политика било "Bella gerant alii, tu felix Austria, nube!» или "Нека другите водят войни — а ти, щастлива Австрия, жени се!» — Бел.прев.