— Но те ще решат, че ги нападаме.
— Моля ви, изчакайте за момент и двамата — намеси се д-р Барлоу.
— Според капитана Въздушните сили не биха могли да стигнат дотук за седмица!
Господин Клоп не отговори, наведе се напред и вдигна бинокъла пред очите си. Погледът му се плъзна по небето за кратко, а после се съсредоточи върху една-единствена точка с намръщено лице.
Алек надникна през визьора и ги видя — две точки точно над хоризонта. Изгаси самохода, заслушан в звука от двигателите над снега.
— Не са въздухоплавателни зверове — простичко каза Клоп. — Това са цепелини на кайзера, идват да довършат плячката.
Тридесет и едно
Дерин слушаше стария механик, който спореше за нещо с Алек.
Нямаше нужда да знае машинистки, за да разбере какво казваше — беше чула думата "цепелин" от устата на Клоп. Значи това не бяха спасителните екипи…
Бяха проклети германци!
Предположи, че Клоп иска да се върнат обратно в замъка и да оставят цепелините да си свършат работата. Двата самолета едва ли бяха вече забелязали Бурехода. Така че веднъж да бъде унищожен Левиатан и Алек и приятелите му щяха да продължат да се укриват необезпокоявани.
Д-р Барлоу тъкмо щеше да се намеси в спора, когато Дерин я накара да замълчи с ръка на рамото, сигурна какво точно трябва да каже.
— Приятелят ви Волтер е там, Алек. Защото той се предаде заради теб!
— Знам това — отвърна Алек. — Но изглежда Волгер е имал план и за този вариант. Накарал е Клоп да обещае, че ще ме крие, в случай че германците дойдат.
Дерин въздъхна. Този граф беше голям хитрец.
Алек отново заговори на машинистки, заповядвайки на Клоп да прекъсне връзката между самохода и шейната. Беше странно колко много немски думи бяха почти същите като в английския, стига да имаш слух да ги чуеш. Но както никога, Алек не постигаше онова, което иска. Възрастният мъж стоеше със скръстени ръце, продължавайки да повтаря "найн" и "нихт[9]", което и последният глупак можеше да прецени, че на машинистки значи "не".
Беше очевидно, че Бауер и Хофман ще се подчинят на Клоп, а не на Алек, колкото и да беше важно това момче по машинистките земи. Без помощта им Буреходът щеше да си стои тук, като куче, вързано за кол.
Дерин извади ножа си, но реши, че едва ли би сработило отново да го опре в гърлото на Алек. А освен това му беше обещала да не го прави повече.
Ала беше време да сложи край на кавгата.
С дръжката на ножа здраво чукна Клоп по каската със заострен връх. Тя се плъзна пред очите му, заглушавайки последната му реплика.
Дерин се обърна към Алек.
— Дай ми една брадва.
За миг се спусна по стълбицата от вериги, а брадвата бе запасана през ремъците на осигуровката й. Тук по наклона снегът бе доста дълбок и изпълваше ботушите й с убийствен студ, докато си проправяше път към шейната.
Беше наблюдавала как Клоп подготвя приспособлението си и затова знаеше слабостите му. Краищата на веригата бяха заварени за два железни лоста в предната част на шейната, а самата верига минаваше през стоманен пръстен в средната част на Бурехода. Ако успееше да скъса единия край, веригата щеше да се плъзне през пръстена и да се освободи от самохода.
Но веригата беше масивна — всяка брънка бе дебела колкото юмрука на Дерин. Избра дясната страна на шейната. Заварката изглеждаше по-недоизпипана от тази страна — дървото около желязото беше цялото накапано с разтопен метал. Взе малко сняг с ръце и го натрупа около една от брънките на веригата. Надяваше се Алек да беше прав и смразяващият студ да направи метала по-чуплив.
— Добре, сега — каза и надигна брадвата. — Счупи се!
Първият удар немощно отскочи. Веригата беше прекалено отпусната, за да поеме силата на замаха.
— Нямаме време за това! — извика тя, поглеждайки към хоризонта. Двата самолета вече бяха достатъчно близо, за да види маркировката им — железните кръстове на опашките и сребристото проблясване на броните на утринното слънце.
— Господин Шарп! — извика д-р Барлоу, промушила глава през люка на Бурехода. — Можем ли да помогнем някак?
— Да — извика Дерин. — Опънете веригата!
Д-р Барлоу изчезна и само след миг двигателите се съживиха. Буреходът направи крачка напред и веригата се опна. Шейната се поотмести леко до Дерин, докато тя трупаше още сняг.
Със следващия замах нанесе силен удар върху твърдия метал, а обратната сила се върна като неприятен шок по ръцете й. Наведе се да погледне отблизо — ударът беше оставил малък белег върху една от брънките и още един върху самата брадва. Веригата обаче все още бе непокътната.